О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 22.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д.N 1958 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на М. Н. Г. от гр. Р., за отмяна на влязлото в сила решение № 413 от 30.04.2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1549/2008 г.
В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, с което е оставено в сила решение № 245/13.12.2007 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 361/2007 г. Релевират се основания за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по молбата за отмяна „Държавно л. стопанство – Каракуз” гр. Д., представлявано от директора И. Г. , чрез пълномощника си адв. П от АК-Шумен, в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна.
При проверката по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК.
В случая в молбата е посочено, че се подава на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но в изложението липсват фактически твърдения, които да обосноват извод за наличието на тези фактически състави.
Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства за тях. В случая молителката се позовава не на откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото поради обективна невъзможност, а на мотивите на съда в атакуваното решение, свързани с приложението на текстове на Наредба № 30 от 02.12.1998 г. за ползване на дървесина от горите, което представлява касационно, а не отменително основание и въз основа на които твърдения отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява недопустима.
Липсват твърдения, не се представят и доказателства за установяване по надлежния ред, който включва влязла в сила присъда или решение за установяване неистинността на документ, показания на свидетел или заключение на вещо лице от значение за решаване на делото, каквото е изискването на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което и в тази част молбата за отмяна се явява процесуално недопустима. В случая отново се релевират твърдения във връзка с мотивите на съда по приложението на разпоредби от Наредба № 30/1998 г., които не покриват фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
По отношение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Молителката поддържа, че в атакуваното решение съдът се е позовал на несъществуващи разпоредби на Наредба № 30/1998 г., което твърдение не покрива фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Тази разпоредба има предвид случаите, когато решението е обусловено от задължителната сила за съда на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен/не нормативен/ акт, който в последствие е бил отменен, какъвто не е настоящия случай.
В заключение производството по молбата за отмяна на заявените основания е недопустимо, поради отсъствието на което и да е от тях. Въведените в молбата твърдения не сочат за основания от кръга на лимитативно изброените предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, в частност по т. 1, т. 2 и т. 3 от този законов текст, а съставляват касационни оплаквания, целящи ревизиране на неблагоприятно за страната решение без да са налице релевираните предпоставки за отмяна, поради което молбата като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед на изложеното и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Н. Г. от гр. Р., за отмяна на влязлото в сила решение № 413 от 30.04.2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1549/2008 г., с което е оставено в сила въззивно решение № 245/13.12.2007 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 361/2007 г.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, в едноседмичен срок от съобщението на молителката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: