О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
гр.София, 23.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №2583 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от В. А. Н., Н. Х. М. и Г. А. А., чрез адв.А. срещу определение №621/16.09.2019г., постановено по в.гр.д. №460/2019г. на Окръжен съд- Кюстендил, с което е потвърдено решение /с характер на определение/ №694 от 08.08.2019г., гр.д.№2571/2018г. на РС-Кюстендил за оставяне без разглеждане на исковата молба.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона и необосновано. Поддържат тезата, че решенията на ОС на ответната кооперация, чиято отмяна се претендира с иска по чл.58 ЗК, са взети в тяхно отсъствие на 28.11.2018г. и са обявени в ТР на 13.12.2018г. /след изтичане на 7-дневния срок по чл.6, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ/. С оглед изложеното считат, че исковете им за отмяна на решенията на ОС от 28.11.2018г. са предявени в срока по чл.7, ал.1, пр.2 ЗТРРЮЛНЦ и чл.58, ал.3 ЗК, който по отношение на тях тече от 18.12.2018г., когато са узнали за решенията.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд, като е приел, че разпоредбата на чл.58, ал.5 ЗК не е приложима по отношение на исковете по чл.58, ал.1 ЗК, се е произнесъл по значимия за изхода на спора правен въпрос „1. Приложима ли е разпоредбата на чл.58, ал.5 ЗК, касаеща тримесечния преклузивен срок за допустимост на исковете по чл.58, ал.1 ЗК от член-кооператор?“ в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение №162/15.08.2016г., т.д.№1855/2014г. на ІІ т.о., решение №186/17.10.2018г., т.д.№1563/2017г., І т.о. и определение №117/28.11.2008г., т.д.№443/2008г., ІІ т.о.
Ответникът по жалбата Земеделска кооперация за потребление и услуги „Спасение“, [населено място] поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението Счита, че обжалваното определение е правилно- законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на процесуалноправни норми.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което са оставени без разглеждане исковете на В. Н., Н. М. и Г. А. за отмяна на решенията на ОС на ответната кооперация, проведено на 28.11.2018г. за избор на УС и председател, въззивният съд приема, че исковата молба на основание чл.58, ал.1 ЗК е подадена след изтичане на 14-дневния срок по чл.58, ал.3 ЗК. Решаващият съдебен състав намира за доказано, че ищците са присъствали на процесното ОС, поради което преклузивният срок по чл.58, ал.3 ЗК тече от датата на вземане на оспорените решения. Излага съображения, че дори да се приеме, че ищците не са присъствали при гласуването на оспорените решения, началният момент на срока по чл.58, ал.3 ЗК е обявяването в ТРРЮЛНЦ на новите обстоятелства- избор на УС и председател, тъй като това е моментът, в който се счита, че са узнали за взетите решения. И в двата случая исковата молба е подадена след изтичане на срока по чл.58, ал.3 ЗК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, не е формирал изводите на въззивния съд, респ. не е обусловил изхода на спора, поради което не е налице общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е отрекъл приложението на чл.58, ал.5 ЗК при преценка допустимостта на иска по чл.58, ал.1 ЗК, а е приел, че процесните искове, предявени от ищците като член-кооператори в ответната кооперация, са недопустими, тъй като исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.58, ал.3 ЗК- двуседмичен от деня на решенията, чиято отмяна се претендира, а ако се приеме, че не са присъствали при решаването- от деня на узнаването /вписване в ТРРЮЛНЦ/. Решаващият съдебен състав не е обсъждал разпоредбата на чл.58, ал.5 ГПК, предвиждаща, че във всеки един случай искът за отмяна може да се предяви не по-късно от 3 месеца от приемане на решението или от извършване на действието. Този срок е максималният, в който е допустимо предявяване на иска и се преценява от съда само в случай, че не се установи по-ранно изтичане на срока по ал.3 на чл.58. Само ако решаващият съдебен състав с оглед доказателствата по конкретното дело приеме, че не се установява присъствие на ищците при вземане на оспорените решения, узнаване или уведомяване за тези решения /поне 2 седмици преди изтичане на тримесечния период от вземане на решенията/, следва да прецени дали исковете са предявени преди изтичане на крайния преклузивен срок по ал.5 на чл.58 ЗК.
Оплакванията на касаторите за необоснованост на изводите на съда са относими към правилността на обжалвания акт, подлежаща на проверка при разглеждане на жалбата по същество, т.е. при вече допуснат касационен контрол.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
С оглед изхода на спора на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 200 лева адв.възнаграждение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №621/16.09.2019г., постановено по в.гр.д. №460/2019г. на Окръжен съд- Кюстендил.
ОСЪЖДА В. А. Н., ЕГН [ЕГН], Н. Х. М., ЕГН [ЕГН] и Г. А. А., ЕГН [ЕГН] да платят на Земеделска кооперация за потребление и услуги „Спасение“, [населено място] сумата 200 лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.