1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
гр.София, 23 април 2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, Петчленен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Искра Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
Красимир Влахов
Румяна Лилова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 47 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Кюстендил и Кюстендилски окръжен съд, повдигнат от последния с определение № 152 от 06.03.2018г. по гр.д. № 102/2018г.
Административният съд е сезиран на 24.01.2018г. от А. Н. Т., намиращ се в затвора в Б. дол, с искова молба против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв., причинени по време на престоя му в ареста в [населено място], поради лошите битови условия и неоказана медицинска помощ. Ищецът твърди, че вследствие престоя в помещение без светлина, пропито от влага и без възможност да се движи, е развил белодробно заболяване, не могъл да диша и въпреки отправените молби и жалби, не получил адекватна помощ, независимо че бил настанен в болница. В отговор на изискано от съда уточнение дали основанието за задържането е мярка на неотклонение във връзка с разследване за извършено престъпление, ищецът е посочил, че обвинението срещу него е по чл. 198 НК и отново е изложил оплакванията си във връзка с нечовешките условия в ареста и непредоставеното лечение на заболяванията му.
С определение № 129 от 21.02.2018г. по адм.д. № 39/2018г. Административен съд-Кюстендил изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд-Кюстендил, като приел, че ищецът претендира обезщетение за вреди, причинени от разследващи органи при задържане, респ. лишаване от свобода, което е изтърпявано при лоши битови условия и неосигуряване на адекватно медицинско обслужване. Затова е приложима хипотезата на чл. 2, ал.1, т.1 ЗОДОВ във вр. с чл.5, §1, б.”с” от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. С оглед на това е заключил, че вредите не са настъпили от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или при и по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ.
Кюстендилски окръжен съд в определението си от 06.03.2018г. се е задоволил да посочи единствено, че не е компетентен да се произнесе по предмета на спора.
За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира следното:
Според изложените в исковата молба фактически обстоятелства и извършеното изрично уточнение от страна на ищеца с молба от 07.02.2018г., вредите, за които претендира обезщетение, са причинени при престоя в ареста в [населено място] и са резултат от лошите, нездравословни условия на живот, както и на отказа на затворническата администрация за осигури своевременна и адекватна медицинска помощ за заболяванията на ищеца. Вярно, че ищецът счита задържането си за незаконно, но наред с това обяснява, че мярката за неотклонение е взета от съда и не твърди да е отменена като незаконосъбразна. Напротив, видно от постъпилата справка от началника на затвора в [населено място] дол и съпътстващите я доказателства, че мярката за неотклонение „задържане под стража” е била обжалвана и е потвърдена от Кюстендилски окръжен съд, както и че понастоящем А. Н. Т. изтърпява наказание „лишаване от свобода”, на което е осъден по нохд.№ 623/2017г. на Кюстендилски окръжен съд.
При тези обстоятелства и доколкото посоченият ответник е Главна Дирекция „Изтърпяване на наказанията”, следва да се приеме, че се касае до иск за вреди от административна дейност по чл.1 ЗОДОВ, чието разглеждане е от компетентност на административните съдилища. Дейността по управление на местата за лишаване от свобода е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията. Специализираните органи по изпълнение на наказанията, включително главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, началниците на затвори и на арести, са административни органи. Те функционално принадлежат към системата на изпълнителната власт и извършваната от тях дейност е административна. Затова вредите от нея следва да се търсят по реда на чл.1 ЗОДОВ. В този смисъл е т.8 от Тълкувателно постановление № 2/2014г. на Гражданска колегия на Върховния касационен съд и на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В случая е без значение, че ищецът претендира вреди, настъпили не при изпълнение на наказание по влязла в сила присъда, а по наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, т.е. по време на висящо наказателно производство срещу него. Областните служби „Изпълнение на наказанията” са териториални поделения на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”/чл. 12, ал.3 ЗИНЗС/; тези областни служби ръководят и контролират дейността на арестите /чл. 16, ал.1 ЗИНЗС/, а началниците на арестите изпълняват възложените им от закона или от министъра на правосъдието и от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” функции /чл.16, ал.3 ЗИНЗС/.
В този смисъл следва да се разреши повдигнатия спор за подсъдност.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба на А. Н. Т., против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв., причинени по време на престоя му в ареста в [населено място], е Административен съд-Кюстендил, на когото да се изпрати делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
3.
4.