О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 26.02.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 70 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба вх. No 9332/30.07.2014 год. и молба- допълнение от 04.08.2014 година и съответно , поправена жалба от назначения служебен защитник адв.С. П.- САК от 30.12.2014 година на В. И. В. от [населено място] срещу Определение Nо 1870 от 22.07.2014 год. по ч.гр.д. Nо 2307/2014 година на АС-София с което е потвърдено Определение No 10331 от 21.05.2014 год. по гр.д. 1445/2014 година на Софийския градски съд за прекратяване на производството по заявения иск по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД., поради недопустимост на иска.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила относно правилната квалификация на заявения иск и съответно дължимите ДТ.
С изложения към частната касационна жалба искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава с довод, че по въпроса допустимо ли е при неясни фактически твърдения и неясен ответник , исковата молба да бъде разгледана като редовна и дали съдът може да продължи производството по делото, когато е дал необходимите указания за отстраняване на явни нередовности на исковата молба и те не са отстранени , е съществен и е разрешен противоречиво в практиката на съдилищата, обективирана с Определение No 5633 от 14.04.2011 год. по ч. гр.д.No 4675/2011 год. на СГС, Определение No 276 от 31.05.2010 год. по ч. гр.д.No 162/2010 год. на ВКС- III отд.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК съдебен акт и е процесуално допустима.
Съдебното исково производство е образувано по иска на В. И. В. срещу Върховният касационен съд с въведени твърдения за незаконосъобразно извършени действия и бездействия от страна на служители на Съда на Република България и Съдебната система , изразяващи се в непроизнасяне по цитираните жалби , неприсъждане на дължими обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от съдиите на ВКС. Искът е за присъждане на обезщетение в размер на 400 000 лв.
С разпореждане от 28.04.2014 година на съдията от Софийския градски съд , родово компетентен а разгледа заявения иск, исковата молба на В. И. В. е оставена без движение , на основание чл. 129 ал.2 във вр.с чл. 128 т.2 ГПК и конкретни указания „ да се уточни ответника по иска – ВКС или Софийския апелативен съд , да уточни обстоятелствата на които основава иска си както и да представи доказателства за заплатена ДТ в размер на сумата 16 000 лв. / шестнадесет хиляди лева/ или да поиска освобождаване от внасяне на такава по реда на чл. 83 ал.2 ГПК.
Страната е направила своите уточнения с молба от 16.05.2014 година, поддържайки , че ответник е ВКС , основанието на иска е в ЗОДОВ и не се дължат предварително такси и разноски, обстоятелствата на които се основава иска са а обобщени като „ преднамерено неправомерни и противозаконни действия на съдиите от ВКС- ГК“, отказ от правосъдие, репресия на съдебната система в продължения на години.
С Определение No 10331/ 21.05.2014 година , Софийският градски съд е постановил определение за прекратяване на делото поради недопустимост на иска. Прието е, че с оглед на въведените твърдения и сочени обстоятелства или по скоро поради лисата на конкретни твърдения и конкретни обстоятелства, които да обосновават , че се търси имуществена отговорност за незаконосъобразни действия на съда в рамките на отговорността, установена от ЗОДОВ, правната квалификация на иска е по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД. Приемайки , че съгласно чл. 132 ал.1 от Конституцията на Република България съдиите разполагат с т.н. функционален имунитет и не могат да носят наказателна и гражданска / имуществена/ отговорност доколкото се претендират вреди , в резултата на изпълнение респ. неизпълнение / както се сочи в случая / на служебните им задължения , производството е прекратено поради недопустимост на иска.
С определение на АС-София , което се иска да бъде допуснато до касационно обжалване , са потвърдени изводите на първата инстанция за прекратяване на исковото производство,както и тези , че при липса на конкретни твърдения, обективиращи фактическия състав на отговорността на органите на съдебната власт по ЗОДОВ, предявеният от В. В. иск за сумата от 400 000 лв. не може да се квалифицира като такъв, въпреки дадената възможност за това ,а доколкото се иска ангажиране на гражданската / имуществена / отговорност на ВКС като възложител /работодател / по общите правила за непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД във вр.с чл.45 ЗЗД,то искът е недопустим поради забраната на Конституцията , гарантираща възможност за независимост на Съда при осъществяване на правораздавателната му дейност.
Решаващите мотив на апелативния съд касаят допустимостта на исковото производство, заявено на основания по общите правила за непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД във вр.с чл.45 ЗЗД и недопустимостта, с оглед на разпоредбата на чл. 132 ал.1 от Конституцията на Република България и установения функционален имунитет на магистратите , гарантираща независимостта им при осъществяване на правораздавателната им дейност.
И. с изложението към касационната жалба правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК въпрос : допустимо ли е при неясни фактически твърдения и неясен ответник , исковата молба да бъде разгледана като редовна и дали съдът може да продължи производството по делото, когато е дал необходимите указания за отстраняване на явни нередовности на исковата молба и те не са отстранени , не касае изводите на съда за недопустимост на иска по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД заявен срещу съдии за вреди настъпили от техни „неправомерни„ действия респ. бездействия по повод процеса на правораздаване. Въпросите за редовността на исковата молба и възможността да бъде проведено надлежно съдебно исково производство по нередовна искова молба , в която насока съдебната практика няма отклонения от приемане на ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС насам, не са предмет на решаващите мотиви и в тази аспект нямат качеството на обуславящи изхода на спора, т.е. не могат да бъдат база за селекция и допускане на касационното обжалване, съгласно т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. No 9332/30.07.2014 год. и молба- допълнение от 04.08.2014 година и съответно , поправена жалба от назначения служебен защитник адв.С. П.- САК от 30.12.2014 година на В. И. В. от [населено място] за отмяна на Определение Nо 1870 от 22.07.2014 год. по ч.гр.д. Nо 2307/2014 година на АС-София, с което е потвърдено Определение No 10331 от 21.05.2014 год. по гр.д. 1445/2014 година на Софийския градски съд за прекратяване на производството по заявения иск по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, поради недопустимост на иска .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: