2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46
С., 27.01. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 671/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК образувано по частна жалба на Община[населено място] против определение № 894 от 18.11.2010 год. по гр. дело № 529/2010 год. на Р. окръжен съд, с което по молба на ищеца [фирма][населено място] е изменено решение № 401 от 29.09.2010 год. по гр. дело № 529/2010 год. на Р. окръжен съд в частта за разноските, като Община[населено място] е осъдена да заплати на [фирма][населено място] 700 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответникът по жалбата [фирма] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да измени въззивното решение в частта за съдебните разноски, въззивният съд е посочил, че с искането за изменение на решението е представена декларация от ищеца в производство, с която под страх за наказателна отговорност е декларирал, че е заплатил на повереника си адвокат З. сумата 700 лв. за адвокатско възнаграждение при подписване на договора за правна помощ на 14.05.2010 год. за процесуално представителство във въззивното производство. Съдът се е позовал на чл. 78, ал. 1 ГПК и е присъдил разноските в тежест на ответника Община[населено място].
Определението е неправилно.
Отговорността за съдебни разноски за ответника възниква, когато предявеният иск е уважен. Ответникът отговоря за платените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Ответникът отговоря само за действително направените разноски и не отговоря за задължения, които ищецът е поел.
В настоящия случай във въззивното производство ищецът по делото е представил договор за правна помощ сключен с адвокат З., с който е уговорено адвокатско възнаграждение 700 лв. без да е отразено, че същото е внесено към момента на сключване на договора – 14.05.2010 г. Следователно, при приключване на устните състезания по делото във въззивната инстанция е имало уговорен адвокатски хонорар, който още не е бил изплатен, което е дало основание на въззивния съд с въззивното решение да откаже присъждането им, като направени от ищеца – въззиваем в производството.
С обжалваното определение съдът не е имал основание да измени въззивното решението в частта за разноските, като ги присъди въз основа на представена декларация, в която се поддържа обстоятелство, опровергано от съдържанието на договора за правна помощ, че хонорарът бил внесен още при сключването на договора.
Частният жалбоподател прави оплакване, че с обжалваното определение съдът е нарушил и разпоредбата на чл. 80 ГПК, според която, страната която е поискала присъждане на разноските представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на съдебното заседание в съответната съдебна инстанция, в противен случай, тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските. От разпоредбата е видно, че страната, която претендира разноски, може да не представи списък на разноските, но с това тя не губи право да ги получи – съдът може да ги присъди, ако са поискани и доказани й без списък. Списъкът на направените разноски е предпоставка за обжалване на решението в частта за разноските. Ако такъв не е представен, страната трябва да приеме решението в частта за разноските такова, каквото е постановено. Тя не може да го обжалва пред по-горна инстанция, нито да иска изменяването му от съда, който го е постановил. В случая въззиваимият – молител не е представил списък на разноските, които е поискал да му се присъдят, аргумент за неоснователност на молбата му, неправилно уважена от съда. В посочения смисъл е и съдебната практика установена по реда на чл. 291 ГПК – решение № 719/25.10.2010 год. по гр. дело № 131/2010 год. на ВКС.
Предвид изложеното определението следва да се отмени като неправилно и молбата за изменение на въззивното решение в частта на разноските да се отхвърли.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯВА определение № 894 от 18.11.2010 год. по гр. дело № 529/2010 год.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] представлявано от Й. П. А. за изменение на решение № 401 от 29.09.2010 год. по гр. дело № 529/2010 год. на Р. окръжен съд в частта за съдебните разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ