Определение №46 от 27.2.2017 по ч.пр. дело №48/48 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 46

София, 27.02.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 48/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н. С. А. в качеството й на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу определение № 220 от 02.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4545/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. С него е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Н. С. А. частна касационна жалба срещу определение № 2536 от 22.07.2016 г. по в.ч.гр.д. № 3412/2016 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено разпореждане от 30.05.2016 г. по в.гр.д. № 11363/2015 г. на Софийски градски съд за връщане като просрочена на подадената от Н. А. касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение .
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу определение, постановено от апелативен съд, което е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС по аргумент от чл. 274, ал.2 ГПК в редакция след изменението в ДВ, бр. 50/2015 г.
Така постановеното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК след изменението в ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., когато определенията по ал.1 са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. В разпоредбата на чл. 274, ал.2 ГПК не е предвидена възможност за последващо обжалване пред ВКС на определението, с което апелативният съд се произнася по частната жалба. Тази правна уредба налага извод, че определението, с което апелативният съд се произнася по валидността, допустимостта и законосъобразността на постановено от долната инстанция определение или разпореждане от категорията на визираните чл. 274, ал.1, т.1 и 2 ГПК, е окончателно и с постановяването му редът за инстанционен контрол е изчерпан.
В случая с разпореждането от 30.05.2016 г. по в.гр.д. № 11363/2015 г. на Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, е разпоредено връщането на подадената от Н. А. касационна жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 1940 от 07.03.2016 г. като просрочена. Това разпореждане е обжалвано пред Софийския апелативен съд, който се е произнесъл по същество на спора, като го е потвърдил. Предвид изложеното по- горе, постановеното от апелативния съд определение е окончателно, не подлежи на обжалване пред ВКС, поради което правилно съставът на ВКС е приел, че подадената срещу това определение частна касационна жалба е процесуално недопустима и е оставил същата без разглеждане.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 220 от 02.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4545/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top