О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 03.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 351 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е едновременно по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 – във вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, както и по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2– във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по три частни жалби, както следва:
1/ Частната касационна жалба на М. Б. П. от гр. Ст. Загора с вх. № 14412/4.VІІІ.2008 г. е подадена против определение № 374 на Старозагорския ОС, ТК, от 2 юни 2008 г., постановено по ч. т. дело № 149/08 г., с което е била оставена без уважение нейната частна жалба срещу определение № 1* на Старозагорския РС от 25.ІІ.2008 г. досежно прекратяване на първоинстанционното производство по гр. д. № 116/08 г.: поради недопустимост на предявения иск за прогласяване нищожността на оформен по нотариален ред договор за продажба на недвижим имот, произтичаща от липса на съгласие.
2/ Частната жалба на М. Б. П. с вх. № 15431/22.VІІІ.2008 г. съответно е срещу определение на Старозагорския ОС № 410 от 11.VІІІ.2008 г., постановено по същото дело, с което, в производство по чл. 248 ГПК, тя е била осъдена да заплати на Е. К. С. от гр. Ст. Загора разноски по делото в размер на 750 лв. /след 25%-но намаляване на действително платеният от Е. адвокатски хонорар от 1000 лв./: „съгласно чл. 9 от Наредба № 1/9.07.2004 г”
3/ Частна жалба от Е. К. С. от гр. Ст. Загора с вх. № 15119/19.VІІІ.2008 г. срещу същото определение по чл. 248 ГПК – досежно неприсъдената й разлика от 250 лв. до пълния размер на действително платения адвокатски хонорар от 1 000 лв.
Оплакванията на частната касаторка П. в първата от трите частни жалби са за неправилност на атакуваното определение на Старозагорския ОС – като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради това тя претендира отменяването на този атакуван от нея съдебен акт на въззивната инстанция.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната касаторка излага, че при наличие на всяка една от трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващи приложно поле на касационното обжалване, с атакуваното определение Старозагорският ОС се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос: „В какви случаи следва да се счита, че е налице правен интерес и е допустимо предявяване на установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, когато съществува възможност спорното право да се предяви чрез осъдителен или конститутивен иск”. Този въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което частната касаторка се позовава на общо 10 решения на отделни състави на ВКС /респ. на ВС – до 1996 г./, постановени в периода 1977-2003 г., а също и на едно решение на АС при БТПП по ВАД № 36/1994 г., същевременно поддържайки, че „касационното разглеждане на спора би било от значение за развитие на правото и законосъобразното осъществяване на строителната и инвестиционната дейност в Р. България”.
Ответницата по частната жалба Е. К. С. от гр. Ст. Загора писмено е възразила по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК както по допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от П. въззивно определение, така и по основателността на релевираните от последната основания за касирането му като неправилно.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната касационна жалба на М. Б. П. от гр. Ст. Загора е постъпила в законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Старозагорския окръжен съд. Независимо от това тя не следва да бъде разгледана по същество по следните съображения:
Единственото надлежно релевирано от частната касаторка основание, обосноваващо в случая приложно поле на касационното обжалване по отношение атакуваното от нея прекратително определение, е това по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Останалите две предпоставки /по точки 1 и 3/ от същия законов текст са заявени бланкетно и затова не следва да бъдат обсъждани на плоскостта на изтъкнатия като съществен материалноправен въпрос. Това е така, защото предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК може да се прояви само по отношение задължителната практика на ВКС /респ. на ВС-до 1996 г./, както и на тази на тричленните състави на ВКС – вече при действието на новия ГПК, в сила от 1.ІІІ.2008 г. Що се отнася до предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, наличието й предпоставя същественият въпрос по делото едновременно да е релевантен и за точното прилагане на закона, но така също и да е от значение за развитие на правото въобще, а не в конкретиката на осъществяване на строителната и инвестиционна дейност в Р. България /или на който и да е друг бизнес/.
В случая горепосоченото арбитражно решение, препращащо към трайната практика на АС при БТПП, изразена в решение по ВАД № 8/93 г., ще следва да се изключи от преценката за евентуално наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото изискването на законодателя е релевираният съществен въпрос да е бил решаван противоречиво, но само от установените в Републиката държавни съдилища по смисъла на чл. 61 ЗСВ. Останалите 10 решения на отделните състави на ВКС /респ. на ВС-до 1996 г./, постановени в периода 1977-03 г., еднопосочно са в смисъл, че правният интерес от водене на установителен иск е абсолютна процесуална предпоставка за наличието на която всеки съд е длъжен да следи служебно, както и че съставен по реда на едно охранително производство нотариален акт, като документ е непротивопоставим на собственика на имот, придобит от него по транслативна сделка, а също и че в хипотеза, когато спорният имот се владее от ответника, единственото правно средство за защита на ищеца е ревандикационният иск по чл. 108 ЗС, а не установителният иск за собственост с правно основание по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./-във вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, с каквато квалификация е предявената от частната касаторка П. искова претенция срещу Е. К. С. Несъмнено е, че в случая се касае за съществен въпрос, който обаче има процесуалноправно естество, а не е материалноправен, както твърди частната касаторка в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. При решаването му съдилищата не правят преценка за целесъобразност на съответното средство за защита, а дали то съответства на законоустановени изисквания за неговата процесуална допустимост. Отделно от това искът на третото лице /каквото е била настоящата частна касаторка/ за прогласяване нищожността на транслативна сделка на основание чл. 26, ал. 2, предл. ІІ-ро ЗЗД, следва задължително да се води срещу страните по нея, а не само срещу приобретателката. В случая въззивната инстанция е споделила не само констатацията на първостепенния съд за липсата на интерес от търсената с иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ защита, но от нейна страна е бил счетен за основателен и направеният от ответницата С отвод за сила на пресъдено нещо – по арг. от чл. 224, ал. 2 ГПК /отм./. Така приетият отвод не само, че самостоятелно обосновава атакуваното въззивно определение, но и не е бил предмет на формулирания от частната касаторка съществен въпрос, по който Старозагорският ОС в крайна сметка се е произнесъл, потвърждавайки прекратителното определение на първата инстанция.
С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че атакуваното с частната касационна жалба на М. Б. П. от гр. Ст. Загора въззивно определение не попада в приложното поле на касационното обжалване, тя не следва да бъде разглеждана по същество.
По частните жалби на страните по спора, подадени срещу определението, постановено в производството по чл. 248 ГПК:
На основание чл. 274, ал. 4 ГПК, като процесуално недопустими, ще следва да бъдат оставени без разглеждане останалите две частни жалби по делото: на М. Б. П. от гр. Ст. Загора с обжалваем интерес от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ и на Е. К. С. от същия град – съответно с обжалваем интерес от 250 лв. /двеста и петдесет лева/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 374 на Старозагорския окръжен съд, ТК, от 2.VІ.2008 г., постановено по ч. т. дело № 149/08 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. Б. П. от гр. С. с вх. № 15431/22.VІІІ.2008 г., подадена срещу определение № 410 на Старозагорския ОС, ТК, от 11.VІІІ.2008 г., постановено по ч.т. дело № 149/08 г., с което, по реда на чл. 248 ГПК, тя е била осъдена да заплати на Е. К. С. от гр. Ст. Загора съдебно-деловодни разноски в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Е. К. С. от гр. Ст. Загора с вх. № 15119/19.VІІІ.2008 г. срещу определение № 410 от Старозагорския ОС, ТК, от 11.VІІІ.2008 г., постановено по ч. т. дело № 149/08 г., с което искането й за присъждане на разноски по реда на чл. 248 ГПК е било оставено без уважение в частта за разликата от 750 лв. и до пълния размер на платения адвокатски хонорар от 1 000 лв. /хиляда лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните С, с която са оставени без разглеждане частните им жалби срещу постановеното в производството по чл. 248 ГПК определение за разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2