О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 30.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1393 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 351 от 24.02.2016г. по в.т.д.№ 4647/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав в частта за: 1/ потвърждаване на решението по т.д.№ 5844/2014г. на СГС, VІ-18 състав за отхвърляне на предявения от [фирма] инцидентен установителен иск за установяване, че е преждеползвател по чл.23 Закона за промишления дизайн на дизайните – опаковки на пликове с подробно описан външен вид; 2/ в частта, с която след отмяна на решението по т.д.№ 5844/2014г. на СГС, е признато за установено по предявения от ищеца „Х. К. С. А. Ш.”, акционерно дружество, регистрирано в Турция, [населено място] иск с правно основание чл.76,ал.1,т.1 ЗМГО, че ответникът [фирма] в нарушение на чл.13,ал.1,т.2 ЗМГО и без съгласие на ищеца е използвал в търговската си дейност знака „T.”, който е сходен на притежаваната от ищеца словна търговска марка „T.” с рег.№ 76919, регистрирана по национален ред за прахове за пране, като по този начин се създава вероятност от объркване на потребителите, които нарушения са били извършени на 14.03.2014г. чрез поставяне на знака „T.” върху две картонени опаковки на стоки, пускането на пазара и предлагането за продажба на стоките, опаковани с двете опаковки с дизайн, съответстващ на представените по делото веществени доказателства и на изображенията – приложения № 8 и 9 от исковата молба; 3/ в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение, е признато за установено на основание чл.57,ал.1,т.1 ЗПД, по предявения от Х. К. С. А. Ш.” иск, че [фирма] в нарушение на чл.19,ал.1 ЗПД и без съгласие на ищеца е използвал в търговската си дейност дизайни на опаковки, които са в обхвата на закрила на притежаваните от ищеца промишлени дизайни „Пликове /опаковки/ с рег.№ 8031, регистрирани по национален ред, като в периода 19.05.2014г.-12.09.2014г. е произвеждал, предлагал и излагал на пазара и съхранявал с тези цели полиетиленови опаковки на стоки /прахове за пране/, съответстващи на представените по делото веществени доказателства и на приложените към исковата молба изображения № 3 и 4; 4/ в частта, с която след отмяна на решението на СГС, [фирма] е осъдено на основание чл.57,ал.1,т.2 ЗПД да преустанови нарушаването на правата на ищеца върху промишлени дизайни „Пликове/опаковки” с рег.№ 8031, чрез производство, предлагане и излагане на пазара и съхраняване с тези цели та полиетиленови опаковки за стоки /прахове за пране/, съответстващи на представените по делото доказателства и и на приложения № 3 ш 4 към исковата молба.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се иска отмяната му. Касаторът счита за необоснован извода на САС, че [фирма] е действал недобросъвестно при използването на процесния промишлен дизайн. Поддържа, че по делото е доказано, че преди датата на заявката на ищеца /15.09.2013г./, С.”О. е използвало на територията на страната процесните дизайни и е извършило необходимата подготовка за това, поради което по категоричен начин е установено, че ответникът е преждеползвател на претендирания дизайн, поради което има право за го използва в обема и след направената заявка от страна на ищеца. Оспорва и правилността на извода на въззивната инстанция за извършени нарушения на правата по отношение на търговската марка. Твърди, че марката „T.” е общоизвестна по смисъла на чл.6 bis от Парижката конвенция, поради което следва да се третира като по-ранна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.1 и на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите: 1/ Как се разпределя доказателствената тежест за установяване добросъвестното поведение на ищеца при иска с правно основание чл.23 във вр. с чл.59 ЗПД. Следва ли да намери приложение презумпцията за добросъвестност; 2/ В хипотезата на чл.23 във вр. с чл.59 ЗПД съставлява ли съществен елемент от фактическия състав на недобросъвестността установяването на субективното отношение на ответника, а именно намерението да се предизвикат неблагоприятни за „евентуално друг притежател” на промишления дизайн правни последици. Необходимо ли е в посочената хипотеза да се установи по безспорен начин субективният елемент на деянието.; 3/ Доколко знанието за притежаване на конкретна търговска марка от трето лице предопределя виновното поведение на ответника по искове с правно основание чл.57,ал.1,т.1 и т.2 ЗПД, „респ. ищец по иска с правно основание чл.23 във вр. с чл.59 ЗПД в хипотезата, в която лицето-притежател на търговската марка не е регистрирало промишлен дизайн”. В този случай следва ли да се приеме, че след като не е заявил и регистрирал промишлен дизайн преди ищеца по иска с правно основание чл.23 във вр. с чл.59 ЗПД, ответникът по същия иск противопоставя права на ползвателя. Допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280 ГПК е обоснована с твърдение за противоречие на обжалваното решение с решението по т.д.№ 451/2009г. на І т.о. на ВКС . Твърдението на касатора е, че в конкретния случай той като ответник е направил правоизключващи възражения, но САС е изследвал единствено въпроса за наличието на изключително право на ищеца по смисъла на чл.13,ал.1 и ал.2 ЗМГО.
В писмен отговор ищецът и ответник по предявения от [фирма] инцидентен установителен иск „Х. К. С. А. Ш.” оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
По иска по чл.76,ал.1,т.1 ЗМГО въззивният съд е приел за установено, че в нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО ответникът е използвал в търговската си дейност знака „T.“, който e сходeн на притежаваната от ищеца търговска марка „T.“ с рег. № 76919, като на 14.03.2014г. е поставил знака „T.“ върху две картонени опаковки на стоки /прахове за пране/, представени като веществени доказателства и съответстващи на изобразените на приложения № 8 и 9 от исковата молба, а на 14.03.2014г. е пуснал на пазара и е предлагал за продажба стоките /прахове за пране/, опаковани с двете картонени опаковки, представени като веществени доказателства и съответстващи на изобразените на приложения № 8 и 9 от исковата молба. За тези нарушения установителните искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО са счетени за основателни. По инцидентния установителен иск по чл.59 ЗПД е прието, че ползването на дизайни от ответника, макар и извършено преди датата на заявката от ищеца /05.09.2013г./, не е добросъвестно по смисъла на чл. 23 ЗДП, което обосновава неоснователността на иска по чл.59 ЗПД. Отчетен е безспорният факт, ищецът е притежател на процесните три дизайна, с действие в Република България, а именно дизайните за „Пликове /Опаковки/” с рег. № 8031, регистрирани по национален ред на 02.04.2014г., по заявка от 05.09.2013г., със срок на закрила до 5.09.2013г. и че претендираните от ответника дизайни, съответстващи на изобразените на приложения № 3 и 4 от исковата молба на ищеца /с надписи „T. – sea freshness” и „T. – violet flower”/, са в обхвата на закрила на дизайните на ищеца съобразно чл. 18 ЗПД. По спорния въпрос дали преди датата на заявката на ищеца /05.09.2013г./, ответникът е използвал на територията на РБ въпросните дизайни или е извършил необходимата подготовка за това, въззивният съд е счел това обстоятелство за доказано от съвкупната преценка на ангажираните от ответника доказателства, включително и гласните. Мотивирал, че отсъства основание този извод да бъде направен по отношение на третия дизайн, чието преждеползване се претендира – този с надпис „T. – lemon. Приел е за доказано, че ответникът е използвал на територията на страната и е извършил необходимата подготовка за това на претендираните от него дизайни на опаковки с надписи „T. – sea freshness” и „T. – violet flower” преди датата на подаване на заявката за регистрация на дизайните на ищеца поради което е посочил, че е доказана първата предпоставка на чл.23 ЗПД по отношение на дизайните на тези опаковки. Аргументирал е, че не е налице втората предпоставка – добросъвестност на използването на дизайните от ответника. Позовал се е на приетата съдебно маркова експертиза: централен елемент от процесните дизайни е надписът „T.“, който има отличителна способност и е с доминиращ характер в цялостната композиция, като е отчел, че същевременно този надпис е в обхвата на закрила на процесната словна марка на ищеца с рег. № 76919, която е била регистрирана на 07.06.2011г., регистрацията е била публикувана в бр. 7/29.07.2011 г. на „Официален бюлетин“ на Патентното ведомство, от когато, съобразно чл. 13, ал. 3 ЗМГО, същата е породила действие спрямо всички трети добросъвестни лица, вкл. ответника. Изложени са доводи, че ответникът е имал яснота, че ищецът е притежател на въпросната марка, след като още през 2012 г. е подал искане за заличаването й, отхвърлено впоследствие. Изведено е, че към момента на създаване през 2013г. и ползване на претендираните от ответника дизайни на опаковки, той е знаел, че в тях се използва като централен елемент защитена търговска марка на ищеца, а включването на същата се явява неправомерно ползване не само на марката, но и на дизайните, тъй като по арг. на чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗПД забранено се явява ползване на дизайн, нарушаващ по-ранно право на индустриална собственост, каквото е това върху марката, поради което е направен извод, че ползването на процесните дизайни от ответника не може да се определи като добросъвестно по смисъла на чл. 23 ЗДП. Отречено е основание за такава добросъвестност да бъде обосновано с регистрациите на предходните марки на ответника /„T. jel“ с рег. № 28892, „T. matic“ с рег. № 28827 и „T. alirken kazanin“/, които са били заличени през 2011г., т.е. не са съществували към момента на създаване на дизайна на ползваните опаковки, а и те не са принадлежали на [фирма] поради прехвърлянето им през 98г. на трето лице. По исковете по чл.57,ал.1,т.1 ЗПД е прието, че в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПД ответникът е използвал в търговската си дейност дизайни на полиетиленови опаковки, които са обхвата на закрила на два от притежаваните от ищеца дизайни с рег. № 8031, като в периода 19.05.2014г. – 12.09.2014г. е произвеждал, предлагал и излагал на пазара и съхранявал с тези цели полиетиленови опаковки на стоки /прахове за пране/, съответстващи на представените като веществени доказателства артикули /№ 1 и 2/ и съответстващи на изобразените на приложения /№ 3 и 4/, за които нарушения установителните искове по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД са счетени основателни.
Първият въпрос няма характеристиката на правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената което, което дори да би било налице, е основание за отмяна на решението, а не основание за допускане на касационното обжалване. Въззивната инстанция не е излагала мотиви за установена от закона презумпция за добросъвестност при иск за установяване на преждеползване на промишлен дизайн, поради което втората част от въпроса е хипотетична и без връзка с правните доводи на САС.
Вторият въпрос също е извън предмета на произнасяне на въззивната инстанция, поради което не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Съставът на въззивната инстанция не е мотивирал, че недобросъвестността в хипотезата на чл.23 във вр. с чл.59 ЗПД следва да бъде обективирана в намерение да се предизвикат неблагоприятни за друг притежател на промишления дизайн правни последици, нито е извършвала преценка дали в конкретния спор субективният елемент на деянието „намерение за предизвикване на неблагоприятни правни последици” е налице.
Третия въпрос е неясен и извън въведения от страните предмет на спора. Несъгласието на касатора с изводите на САС за оборена добросъвестност при твърдяно преждеползване на дизайн не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Становището на въззивната инстанция е аргументирано с конкретни факти, установяващи знанието на касатора, че неговите дизайни нарушават правата на притежателя на марката и че марката, като по-ранно право на индустриална собственост е противопоставима на дизайна, който я съдържа /аргумент от чл.29,ал.2,т.2 ЗПД/.
Формално е заявена допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280 ГПК, тъй като произнасянето в цитираното решение на ВКС е по отношение на правото върху търговска марка, по отношение на което касаторът не поставя правен въпрос. Към изложението са приложени и две решения на САС, но без посочване към кой от въпросите са относими, а и те също са постановени по спорове по ЗМГО. Отсъствието на легална дефиниция на добросъвестност в хипотезата на чл.23 ЗПД не е равнозначно на „липса на нормативна база“ по разбирането на касатора, което да е достатъчно да обоснове приложното поле на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК.
Разноски за производството не се присъждат, тъй както ответната страна не е правила искане.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 351 от 24.02.2016г. по в.т.д.№ 4647/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав в обжалваните от [фирма], [населено място] части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: