О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 31.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5178/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 207 от 17.05.2013 г. по в.гр.д. № 1116/2013 г. на Старозагорския окръжен съд е отменено частично решение № 1296 от 30.11.2012 г. по гр.д. № 3863/2011 г. на Старозагорския районен съд и в отменената част е постановено друго, с което е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите К. Х. К. и Л. К. К. на недвижим имот с идентификатор 58356.503.37.1.3, представляващ студио № 1, на втория етаж в жилищната сграда, построена в УПИ VІ в кв. 67 по плана на [населено място], със застроена площ 33.73 кв.м, ведно с 6.48 % ид. части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, при квоти по ? ид. част за всеки от съделителите. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалите му обжалвани части, с които е допуснато да се извърши съдебна делба между същите съделители на друг недвижим имот – апартамент № 11, находящ се в [населено място], [улица], ет.3 , в жилищната сграда, построена в УПИ VІІІ- 3491, както и на описаните в диспозитива на решението движими вещи, при права по ? ид. част за двамата.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение в частта, с която е допусната съдебна делба на недвижимия имот в [населено място], е обжалвано с касационна жалба, подадена от адв. Д. П. и адв. М. С. като пълномощници на К. Х. К.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в тази част като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касаторът поддържа, че изводът на въззивния съд за недоказаност на възражението му за наличие на пълна трансформация по смисъла на чл. 23, ал.1 СК в придобиването на този имот, не съответства на събраните по делото доказателства. Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: при наличие на гласни доказателства, установяващи дарение на сума на единия съпруг от неговите родители, следва ли да бъдат представени и писмени доказателства за същото обстоятелство, за да се приеме, че е оборена презумпцията на чл. 21, ал.1 СК; безвъзмездно дадената на единия съпруг от негов родител сума счита ли се подарена само на него или следва да се приеме, че е подарена на семейството му. За да обоснове твърдяното противоречие, се позовава на решение № 94 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 1258809 г. на ВКС, І г.о. /по първия въпрос/ и на решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 982/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. / по втория въпрос/.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Л. К. К. чрез своя процесуален представител адв. Д. М. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод с влязло в сила решение от 06.01.2011 г. по гр.д. № 5918/2010 г. на Старозагорския районен съд. През време на брака съпругът К. К. закупил от Р. и Г. Ж. недвижим имот, находящ се на втория етаж от новоизградената жилищна сграда- южен близнак в УПИ VІ в кв. 67 по плана на [населено място], представляващ студио № 1, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата 13 000 лв. Договорът е оформен с нотариален акт № 134, т. ІІІ, дело № 506/29.09.2008 г. на нотариус Д. Ч. с район на действие – Районен съд – Царево. Касаторът е възразил, че този имот не е съсобствен, тъй като макар и през време на брака, е придобит изцяло с негови лични средства, дарени му от неговата майка, поради което е негова лична собственост. Разпитана като свидетел, майката на касатора е заявила пред съд, че през месец май 2008 г. е изтеглила от банка сумата 11 000 евро, която същия ден дала на сина си в присъствието на негов приятел – св. И. Б.. По- късно разбрала, че с тези пари касаторът закупил имота в [населено място]. Свидетелят И. Б. заявил, че е присъствал на предаването на парите, че до изповядане на сделката парите били съхранявани от него в дома му, че присъствал на сключването на договора за покупко- продажба и на плащането на сумата от касатора на продавачите, че сумата била платена наведнъж, че при сключване на договора в кантората на нотариуса са присъствали той, касаторът и двамата продавачи. Като свидетел по делото е разпитан и бащата на бившата съпруга – К. К., който е заявил, че половината от парите за закупуване на ателието били дадени от него, а другата половина – от майката на касатора, тъй като тава е била уговорката им; че във връзка с това е теглил потребителски заем; че цената била изплатена на три вноски, като сумите били предавани на лице, което според него е служител на агенцията, която е продавала имота; че третата вноска е била изплатена в деня на изповядане на сделката, като в кантората на нотариуса присъствали той, касаторът и служителят на агенцията. След преценка на събраните гласни доказателства въззивният съд е направил извод, че средствата за закупуване на имота са били предоставени от родителите и на двамата съпрузи, поради което установената в чл. 19 СК- отм. /чл. 21, ал.3 СК/ презумпция за съвместен принос не е оборена и имотът следва да се допусне до делба между бившите съпрузи при равни права.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението правни въпроси, тъй като не се установява те да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В решение № 94 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 1258/09 г. на ВКС, І г.о., е прието, че при спор между бивши съпрузи относно това дали придобитият през време на брака недвижим имот е в режим на съпружеска имуществена общност или лична собственост на единия от тях, произходът на средствата за придобиването му може да бъде установяван с всички допустими по ГПК доказателствени средства, както и че въпросът дали е оборена презумпцията на чл. 19, ал.3 СК/ отм./ е винаги конкретен, тъй като зависи от установените по делото факти. Обжалваното въззивно решение не противоречи на тази практика, тъй като изводът, че не е установена твърдяната от касатора трансформация на лични средства, не се основава на принципното отричане на възможността само със свидетелски показания да се установява произходът на средствата, вложени за придобиване на имота, а е резултат от направената от въззивния съд конкретна преценка на показанията на разпитаните по това дело свидетели, при отчитане на констатираните в тях противоречия. В производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция не може да проверява обосноваността на този извод, тъй като тя касае правилността на решението, но не е сред основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При положение, че съдът е приел за недоказано обстоятелството имотът да е закупен със средства, предоставени от майката на касатора, вторият въпрос – дали даденото от родителите на единия съпруг е дарение на него или на двамата съпрузи, освен че е разрешен в съответствие с решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 982/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., на което касаторът се позовава, няма самостоятелно значение за изхода на делото.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 207 от 17.05.2013 г. по в.гр.д. № 1116/2013 г. на Старозагорския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: