О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 31.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2118 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. М. К., А. М. Г., М. К. М., и М. К. М. против решение № 23 от 07.02.2018 г. по гр.д.№ 339 /2017 г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 753 от 17.10.2017 г. по гр.д.№ 1473/2017 г. на РС-Шумен. С последното е обявена за относително недействителна на основание чл. 76 ЗН сделката дарение на по 1/6 ид.ч., общо ? ид.ч. от нива с площ 8698 кв.м., съставляваща ПИ № …………., прехвърлена на първата касаторка от останалите трима, оформена с н.а. № …, т. ХІV/ 26.11.2015 г. на нотариус А. А. и е допусната съдебна делба на този имот, възстановен на наследници на М. Г. М. при квоти ? ид.ч. за Р. М. Г. и по 1/6 ид.ч. за А. М. Г., М. К. М., и М. К. М..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 76 ЗН, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че въззивният съд е дал указания и е събрал доказателства относно това дали има друг наследствен имот и е приел по същество, че нормата на чл. 76 ЗН е приложима, вместо да приема, че е налице преклузия и за необоснованост на извода, че сделката дарение е относително недействителна.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани пет правни въпроса, по които се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и е направено позоваване на основанието по чл. 280, ал.2 ГПК. Основните доводи са, че в нарушение на т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е дал указания на въззиваемият /ищец/ да ангажира доказателства че дарения имот не е единствен останал в наследството и е приел доказателство, установяващо това, а по същество е възприел изводът на РС, че сделката е относително недействителна по отношение на касаторите / ответници по иска за делба/.
Ответникът по касация оспорва допускането до касация, тъй като още с исковата молба е оспорил сделката, а довод, че дарения имот е единствен не е направен в отговора на исковата молба. Твърдения за наличие и на друг имот е направено едва във въззивната жалба, поради което РС не е дал указания за установяване, че има и друг имот, което е направила въззивната инстанция.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С решение № 24-2/13.10.1997 г. е възстановен на наследници на М. Г. М. процесния имот. Той е починал на 07.08.2008 г. и е оставил за свои наследници ищецът Р. Г. и наследници на починалият след него – на 17.09.2015 г. син К. Г. – ищците А. М. Г., М. К. М., и М. К. М.. Тримата наследници на сина К. са дарили общо своята ? ид.ч. на посочената като ответник Ж. К..
По предявеният иск за делба от Р. М. Г. против четиримата касатори / страни по сделката дарение/ още с исковата молба е заявено искане за обявяване на сделката за относително недействителна по отношение на него и за допускане на делба само между наследниците. С отговора на исковата молба, ответниците са оспорили иска по чл. 76 ЗН, но са твърдели, че сделката не е нищожна на основание чл. 26 и че не противоречи на чл. 33 ЗЗС. В проекта за доклад по делото, РС е дал общи указания страните да установят наличието на съсобственост и квотите си. В първото по делото съдебно заседание ищецът не се е явил и не е имал представител, а четиримата ответници са заявили, че друг имот в наследството няма, че оспорват иска по чл. 76 ЗН и искат делбата да се допусне между ищеца и преобретателката и да се отхвърли по отношение на наследниците на сина К. Г.. Съдът е обявил докладът за окончателен, не е дал в него указания до нито една от страните за установяване, че в наследството има и други имоти. В същото съдебно заседание е приключил съдебното дирене и е обявил делото за решаване. В решението си РС е посочил, че поради липса на доказателства за някое от изключенията, при които чл. 76 ЗН не се прилага, сделката следва да се обяви за относително недействителна и като последица от това да се допусне делба между наследниците, което е направил с диспозитива на решението си.
Във въззивната жалба, ответниците по иска за делба са възразили, че ищецът е поискал делба само на един имот и следователно само той е останал в наследството, поради което следва да се приеме, че с дарението е прехвърлено наследство, т.е. че нормата на чл. 76 ЗН не се прилага.
В отговорът, въззиваемият е възразил, че в наследството е имало и друг имот, който е бил предмет на спогодба и е представил доказателства в тази насока. Приел е, че възможността въззивникът да представи ново доказателство не е преклудирана, тъй като възражението за неприложимост на чл. 76 ЗН е направено в първото по делото съдебно заседание и РС не е дал указания в доклада си на ищеца, който пропуск следва да се поправи. Възивната инстанция е допълнила доклада с указания за установяване от ищеца, че в наследството е имало и друг имот, като е допуснала представения с отговорът към въззивната жалба протокол по гр.д.№ 1064/1995 г. на Варненски РС и удостоверение за данъчна оценка, от което е видно, че наследниците на М. Г. са имали и друг съсобствен имот, останал от него в наследство. В съответствие с това въззивната инстанция е приела, че искът по чл. 76 ЗН е доказан и основателен, поради което правилно уважен от РС, както и иска за делба между наследниците.
Първият поставен въпрос е: следва ли да се квалифицира като допуснато процесуално нарушение, обстоятелството, че първоинстанциония съд, с доклада си по чл. 146 ГПК не е разпределил доказателствената тежест и не е указал на ищеца да сочи доказателства за факти и обстоятелства, които той не е твърдял с исковата молба. В ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, т.2 са дадени разяснения за основните функции на доклада по чл. 146 ГПК. Докладът цели да обезпечи правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон и така за се приложи принципа на законност. Провъзгласен с чл. 5 ГПК. Тъй като ответниците не са навели в отговорът на исковата молба довод, че нормата на чл. 76 ЗН е неприложима, тъй като е налице една от хипотезите за това – дарената идеална част изчерпва наследството, което са получили от наследодателя М. Г., РС не е дал указания в проекта за доклад до ищеца. Възражението на ответниците за това, оспорената сделка да се третира като продажба на наследство, защото дарения имот е единствен останал от наследодателя / съгласно разясненията, дадени в ТР № 72/1985 г. т. 3 на ОСГК на ВС и ТР № 1/2004 г. т. 1 на ОСГК на ВКС/ е направено в първото по делото съдебно заседание. Като се отчитат особеностите на особеното исково производство за делба, възражението не е било преклудирано, но съдът е бил длъжен да даде указания за това чия е доказателствената тежест от установяване на твърдяния от ищците факт. До колкото те са твърдели отрицателен факт, макар, че направеното възражение ползва тях, в тежест на ищеца е било установяване на това, че в наследството е имало и друго имущество. Този пропуск е поправен от въззивната инстанция с допълване на доклада. Касаторите, като въззивници в производството пред Окръжния съд изрично са заявили оплаквания във връзка с приложението на чл. 76 ЗН, поради това, че ищецът не е доказал, че наследствения имот е само един и е поискал делба само на него. При тези данни и съобразно изрично предвидената такава възможност в разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, възивният съд е допълнил доклада и така е отстранил допуснатото от РС нарушение за разпределение на доказателствената тежест по иска по чл. 76 ЗН в доклада. Така възивната инстанция е действала в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане до касация по първия поставен въпрос. Тъй като е имало изрично оспорване изводите на РС по чл. 76 ЗН, въззивният съд в съответствие с тази практика е дал указания до ищеца. Искът по чл. 76 е бил уважен от РС, ищецът няма правен интерес да обжалва решението, поради което той не би могъл да наведе довод във въззивната жалба за непълен доклад. Навел е такъв довод в отговорът на въззивната жалба и въззивният съд е процедирал в съответствие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 268 и чл. 266 ГПК.
Не са въведени нови обстоятелства по исковата молба във въззивната инстанция, поради което четвъртият въпрос не е основание за допускане до касация. Напротив, ответниците са въвели довод след отговорът на исковата молба, едва в първото по делото съдебно заседание, който е подлежал на опровергаване, но РС не е дал указания и не е дал възможност на ищеца да се запознае с този довод и да представи доказателства за опровергаването му, а е обявил делото за решаване. Този пропуск е поправен от въззивната инстанция. Представените от въззиваемият доказателства са допуснати с проекта за доклад, направен от Окръжния съд, но доказателствата са допуснати в откритото съдебно заседание и въззивниците са могли да възразят. Тъй като петия въпрос не кореспондира с фактите по делото, не е основание за допускане до касация.
Наведено е основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК – твърди се очевидна неправилност на решението. Неправилно е решението ако е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и/или ако е необосновано. Неправилността е очевидна, ако порока е в особено тежка степен в някое от тези три форми, при която не биха се спазили изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита.
Очевидна е неправилността на решението, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. В случая основният спорен въпрос е по приложението на чл. 76 ЗН, но тази норма не се прилага служебно, не е императивна. Ищецът се е позовал на нея и въззивният съд е обезпечил правилното и прилагане.
Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове / чл. 236, ал.2 ГПК/. Касаторите не твърдят такива нарушение на процесуалните правила.
Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице при липса на мотиви или когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива. Мотивите на съда по приложението на чл. 76 ЗС са обосновани и разбираеми, и кореспондират на диспозитива, не са в грубо несъответствие с доказателствата и не нарушават изискването за установяване на истината.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на нито едно от наведените основания. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски в размер на 600 лв., чието плащане в брой е доказано с договорът за правна помощ.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 23 от 07.02.2018 г. по гр.д.№ 339 /2017 г. на Шуменски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Ж. М. К., А. М. Г., М. К. М., и М. К. М..
Осъжда Ж. М. К., А. М. Г., М. К. М., и М. К. М. да заплатят на Р. М. Г. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: