2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
гр. София, 31.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 844 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ромекс кар” ЕООД /в несъстоятелност/, приподписана от адв.Б., срещу решение № 356 от 10.12.2018г. по в.т.д. № 529/2018г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение № 264 от 14.05.2018г. по т.д. № 417/2016г. на Окръжен съд Пловдив в частта му, с която е отхвърлен предявеният от касатора против „БМ Лизинг” АД иск с правно основание чл.694 ТЗ за установяване несъществуване на приетото вземане на ответника в размер на 172 891,88 лева, от които 123 844,80 лева – главница, 24 174,32 лева – ДДС, 20 727,27 лева – лихва и 4 145,49 лева – такса разср. ДДС.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е незаконосъобразно и е основано на погрешни фактически изводи. Твърди, че след положени значителни усилия е намерил част от заграбените активи, за което е известил ответника и застрахователя „Уника” АД, но ответникът не е предприел никакви положителни действия с цел връщане на заграбеното и осъждане на извършителите, а е избрал пътя на извличане от касатора на облаги от собственото си неправомерно поведение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Евентуалното настъпване на застрахователно събитие води ли до отпадане на задължението на лизингополучателя за плащане на дължимите лизингови вноски?”. Счита постановеното решение за неправилно, тъй като лизинговото имущество е погинало и е настъпило застрахователно събитие.
Ответникът „БМ Лизинг” ЕАД оспорва касационната жалба. Възразява, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението си касаторът не извежда нито един правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който въпрос да е разрешен по начин, визиран в една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 включително. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Синдикът на „Ромекс кар” ЕООД /в несъстоятелност/ не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, след като е обсъдил събраните доказателства, е приел, че е сключен договор за финансов лизинг по смисъла на чл.342, ал.2 ТЗ, с който лизингодателят „БМ Лизинг” ЕООД се е задължил да придобие вещ при условия, посочени му от лизингополучателя „Балканкар Мизия – БГ” ЕООД и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Приел е, че активите са закупени и предоставени на лизингополучателя, а лизингополучателят е заплащал уговорените с договора месечни вноски до м.октомври 2012г., като за периода м.октомври 2012г. – м.юни 2015г. според заключението на ССЕ размерът на просрочените вноски възлиза на 172 891,88 лева, от които 123 844,80 лева – главница, 24 174,32 лева – ДДС, 20 727,27 лева – лихва и 4 145,49 лева – такса разср. ДДС. Посочил е, че ищецът „Ромекс кар” ЕООД е солидарен длъжник по договора.
Въззивният съд е приел за установено, че активите, предмет на договора за финансов лизинг, не са налични, като съгласно твърденията на ищеца причината за това е взломна кражба и палеж на 13.04.2013г., съставляващи застрахователно събитие. Изложил е съображения, че в случая намира приложение правилото на чл.343 ТЗ, съгласно което рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя, въпроизведено и в т.2.2., т.5.10 и т.12.8 от Общите условия, предвиждащи, че настъпването на застрахователно събитие, независимо дали се покрива от полицата или не, не освобождава лизингополучателя от задължението си да заплати лизинговите вноски и да изпълнява задълженията си по договора за финансов лизинг и Общите условия. Поради това въззивният съд е достигнал до извод, че настъпването на застрахователно събитие не води до отпадане на задължението за плащане на дължимите лизингови вноски.
За пълнота на мотивите въззивния съд е приел, че има разминаване между активите, посочени в договора за финансов лизинг и инвентаризационния опис, изготвен по повод настъпилото т.нар. застрахователно събитие. Посочил е, че предмет на договора са два мотокара, подробно посочени със сериен номер и характеристики, ведно с допълнения към тях – ротиращи кламери и кош за насипни материали, каквито активи не фигурират в приложения инвентаризационен опис, а от показанията на свидетеля К., които се потвърждават и от органите на досъдебното производство, се установява, че машините били докарани за рециклиране, че някои детайли били свалени от машините и че са оставени за ремонт. С оглед на това е счел, че не се доказва тезата, че активите, предмет на процесния договор за финансов лизинг, са откраднати или опожарени, за да се приеме, че е настъпило застрахователно събитие като основание за заплащане на застрахователно обезщетение.
По тези съображения въззивния съд е достигнал до извод за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането на ответника по договора за финансов лизинг и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният материалноправен въпрос е обсъждан от въззивния съд, но по отношение него не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По приложението на чл.343 ТЗ е формирана практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Съгласно решение № 67 от 09.12.2019г. по т.д. № 1553/2018г. на ВКС, ТК, II т.о. противозаконното отнемане /кражбата/ на лизинговата вещ по договор за финансов лизинг се обхваща от разпоредбата на чл.343 ТЗ и не представлява основание по чл.89, изр.1 и изр.2 ЗЗД за разваляне на договора за финансов лизинг, освен ако страните по договорен път не са дерогирали правилото на чл.343 ТЗ. Прието е, че в чл.343 ТЗ се съдържа общо правило за разпределение на последиците от риска при обективна невъзможност за изпълнение на договор за финансов лизинг, което е приложимо при всички проявни форми на случайно събитие, а не само за конкретно изброените в нормата хипотези на случайно погиване или повреждане на вещта. Даденото от въззивния съд разрешение, че в случай на настъпило застрахователно събитие кражба или пожар рискът е за лизингополучателя и той дължи заплащане на лизинговите вноски, е в съответствие с формираната съдебна практика, а наличието на такава изключва извод за осъществяване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че крайният извод на въззивния съд е обоснован и с преценката му за недоказаност на твърдението, че активите, предмет на процесния договор за финансов лизинг, са откраднати или опожарени, за да се приеме, че е настъпило застрахователно събитие.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 650 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждуение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 356 от 10.12.2018г. по в.т.д. № 529/2018г. на Пловдивски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА „Ромекс кар” ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] – 203 да заплати на „БМ Лизинг” ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица]-115, ет.9, бизнес сграда „ТАО”, съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Г. К., сумата 650 лева /шестстотин и петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: