3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 06.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Eмил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1836 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационната жалба от И. Г. И. срещу тази част от Решение № 758 от 30.03.2018 год. по гр.д.№ 6467/2017 год. на Софийския апелативен съд с което е потвърдено отхвърлителното Решение № 3716 от 26.05.2017 год. по т.д.№ 17818/14 год. на Софийски градски съд за сумата над 220000 лв., искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) на И. Г. И. срещу ЗК”Лев Инс”АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със съдебна практика на ВС на НРБ и ВКС материализирана с ППВС № 4/1968 год.; Решение № 172/07.10.2013 год. по т.д.№ 700/2012 год. на ІІ т.о.; Решение № 184 от 0811.2011 год. по т.д.№ 217/20111 год. на ІІ т.о. на ВКС по въпроса ”относно начина и критериите за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД по размер обезщетение за причинени от деликт (ПТП) неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застраховател по риска „Гражданска отговорност”.
Ответникът по касация ЗК”Лев Инс”АД не е депозирал отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за сумата 324911.10 лв. от които обезщетение за неимуществени вреди – 300000 лв.; обезщетение за преки имуществени вреди 14452.84 лв. и обезщетение за имуществени вреди съобразно пропуснатите ползи за периода 01.11.2013 – 14.08.2014 год. в размер на 10969.24 лв.
Застрахователното събитие е настъпило на 21.10.2013 год. в резултат на ПТП между лек автомобил „БМВ 5” с ДК [рег.номер на МПС] с водач А. А. и „БМВ” с ДК [рег.номер на МПС] с водач И. И.. На И. са били причинени телесни увреждания, изразяващи се в: счупване на двете бедрени кости, счупване на лявата подбедрена шийка, счупване на дясната голямопищялна кост в горната част, открито счупване на дясната подбедрица; контузия на корема; некроза на тънко черво; разкъсване на чреводържача; кръвоизлив в корема; вторична анемия; химическо изгаряне на лявото око със загуба на зрението; глаукома и практическа слепота на лявото око. Претърпял е операции. Възстановяването му е продължило повече от една година и половина. Здравословното му състояние е стабилизирано. Движенията на долните му крайници са затруднени. Има скъсяване с 1.5 с.м. на десния му крак, което води до накуцване Има отклонение в движението на тазобедрените, коленните и глезенните стави. Има трайни белези по тялото.
Застрахователят по риска „Гражданска отговорност” на виновния водач на лекия автомобил „БМВ 5” с ДК [рег.номер на МПС] е оспорил иска по размер като е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 150000 лв.. Уважил е иска за имуществени вреди изцяло, съответно 14452.84 лв. и 10969.24 лв. Счел е, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Въззивни жалби са депозирали и двете страни по спора. И. е обжалвал решението в частта с която е бил отхвърлен искът му за неимуществени вреди. Застрахователят е обжалвал размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50000 лв. Съставът на САС е счел, че на ищеца-жалбоподател би следвало да се дължи обезщетение в размер на 220000 лв. Потвърдил е отхвърлителното решение в частта за сумата над 220000 и до предявения размер от 300000 лв.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение по посочения въпрос произтича от следното:
Не е налице противоречие с цитираната практика на ППВС и на ІІ т.о. на ВКС, като тълкуването в изложението е извън контекста. За значението на нивата на застрахователните покрития при прилагането на критерия за справедливост многократно е имал случай да се произнесе ВКС и въззивното решение не съдържа противоречие с практиката по посочения въпрос. Многократно е напомняно, че лимитът на застрахователно покритие не се определя на базата само на едно застрахователно събитие, а покрива отговорността на водача за целия период на застраховката и неопределен брой застрахователни събития. Т.е. пряка, решаваща връзка на застрахователните нива със справедливия размер на обезщетението за всяко отделно застрахователно събитие липсва. Многократно е имал случай да посочи ВКС и че не може да съществува единен критерий и справедливият размер на обезщетението да е еднакъв при сходен вид увреждания. Ще следва изрично да се отбележи това, че в конкретния случай, критерият за справедливост е приложен от апелативния съд в полза, а не в ущърб на ищеца-касатор.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 758 от 30.03.2018 год. по гр.д.№ 6467/2017 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.