О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 20.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Жива Декова
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4775/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Г. В. ЕГН ********** от гр. П. чрез процесуален представител адвокат Д против въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 30/27.02.2008 г. по гр. д. № 860/2007 г. в частта, с която е оставено в сила решение на Пернишки районен съд № 481/25.06.2007 г. по гр. д. № 240/2007 г., с което са отхвърлени обективно съединените искове на С. Г. В. против „М” ЕАД, гр. П. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, поради съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. С молба-изложение относно допустимостта на касационната жалба е посочено, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цялата константна практика на ВКС по отношение на прекратяването на трудов договор с работник с общо заболяване, довело до определен процент неработоспособност, но с право да упражнява труд, но изложените доводи са за неправилност на решението с оплаквания по съществото на спора.
С разпореждане на председателя на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд № 122/5.06.2008 г. преписката е върната на въззивния съд за привеждане в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Посочено е изискването за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, с което страната да посочи и да обоснове съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и представяне на решения за установяване наличието на някое от посочените условия.
Постъпила е от С. Г. В. молба, с която твърди, че с приложените към молбата съдебни решения установява константната практика на ВКС, която въззивният съд не е съобразил и неправилно е приложил материалния закон, а именно: р. № 666/9.04.2006 г. по гр. д. № 2473/2003 г. на ВКС, ІІІ г. о./не касае идентичен случай/; р. № 319/11.11.2005 г. по гр. д. № 434/2005 г. на Окръжен съд-Велико Търново /няма данни да е влязло в сила/; р. от 23.03.2007 г. по гр. д. № 1489/2006 г. на СГС,ІІ-Б въззивен състав /няма данни да е влязло в сила/; р. № 115/16.05.2005 г. по гр. д. № 2773/2004 г. на СРС /не касае идентичен случай/ и р. № 123/10.02.2000 г. по гр. д. № 770/1999 г. на ВКС, ІІІ г. о. /не касае идентичен случай/.
За ответника по касация „М” ЕАД, гр. П. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. констатира следното:
С обжалваното въззивно решение съдът е възприел правния извод на първоинстанционния съд, че ищцата е законно уволнена, като е посочил, че са установени по делото елементите от фактическия състав на приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ. Позовал се е на ЕР на ТЕЛК, гр. П. № 1134-072/5.06.2006 г., с което с оглед длъжностната характеристика на работата на ищцата „товарач-брояч”/работа на открито/ и картата за условията на труд /неблагоприятен микроклимат/ е дадено предписание, че ищцата не може да работи на тази длъжност при наличното й тежко онкологично заболяване. От ТЕЛК е даден отрицателен отговор на въпроса на работодателя може ли ищцата да работи на свободните работни места „машинист на перков двигател” и „машинист на ГТЛ” при липса на свободни места за трудоустроени в предприятието. Заболяването на ищцата е установено с ЕР на ТЕЛК при І-ва МБАЛ, София № 1657-073/14.04.2005 г., с което й е определена загубена работоспособност 91.6% и са посочени противопоказни условия на труд-ТФТ /тежък физически труд/, неблагоприятен микроклимат, психично пренапрежение.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивно решение трябва на първо място съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. В случая твърденията на касатора са за произнасяне по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с константната практика на Върховния касационен съд по приложението на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ. Посоченият от касатора материалноправен въпрос е съществен, тъй като обуславя съдържанието на крайното решение, но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С посоченото от касатора р. № 666/9.04.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2473/2003 г., ІІІ г. о. е прието, че липсата на елемент от фактическия състав на чл. 325, т. 9 КТ води до незаконност на уволнението. Въззивното решение е в съответствие с правните изводи на съда по посоченото решение, но в конкретния случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 325, т. 9 КТ.
Останалите съдебни решения, на които касаторът се позовава също не установяват основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предмет на тези решения е спор за законност на уволнение на работник или служител, постановено на основание чл. 325, т. 9 КТ, но фактическите обстоятелства са различни от процесния случай.
Съдебните решения на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 434/05 г. и на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав по гр. д. № 1489/06 г. не са относими към основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като не са постановени от Върховния касационен съд.
Посочените съдебни решения на двете въззивни съдилища, преценени с оглед основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, също не обосновават допустимост на касационното обжалване, тъй като няма данни да са влезли в сила.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишкия окръжен съд № 30/27.02.2008 г., постановено по гр. д. № 860/2007 г. по касационна жалба от С. Г. В. ЕГН **********, от гр. П., ул. „А” 16, вход „А”, ет. 3, ап. 7 чрез процесуален представител адвокат Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: