О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
Гр. София, 01.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 603/2009 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. гр. С. срещу решението на Софийски апелативен съд № 202/20.03.2009 год. постановено по гр.д. № 298/2009 год. в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Благоевградския окръжен съд от 15.10.2008 год. по гр.д. № 1406/2004 год. в частта, с която е осъден ответникът „АБМ” О. гр. Г. Д. да заплати на А. неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост през 2001 год. за разликата над 17901 лева до присъдените 142 560 лева и мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над 92.53 лева до 929.97 лева както и за съответните такси и съдебни разноски, апелативният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил иска на касатора по чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 124 155 лева ведно със законната лихва, както и претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 837.44 лева, която има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Със същото въззивно решение АСК е осъдена да заплати на ответника на основание чл.64 ГПК /отм./ 12245.04 лева съдебни разноски, както и държавна такса в размер на 2869.80 лева по сметката на Софийски апелативен съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил данните по делото, в нарушение на чл.20 ЗЗД е тълкувал съдържанието на отделните клаузи на приватизационния договор и произтичащите от него задължения за страните, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения и дължимостта на процесната неустойка в претендирания пълен размер.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, като излага становище, че тълкувайки неправилно съдържанието на приватизационния договор въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД. Позовава се на представените шест броя съдебни решения на различни състави на ВКС както следва: р. № 788/15.12.2005 г. по гр.д. № 513/2004 г. на ВКС-ІІ г.о., р. № 98/04.04.2000 г. по гр.д. № 1083/1999 г. на ВКС – ІІІ г.о.; р. № 253/01.04.2004 г. по т.д. № 884/2003 год. на ВКС – ІІ т.о., р. № 288/20.04.1993 г. по гр.д. № 953/1992 г. на ВС – І г.о. р. № 412/1993 г. по гр.д. № 1727/1992 г. на ВС – ІІ г.о., р. № 807/05.05.1997 г. по гр.д. № 1516/1996 г. на ВКС-V г.о. и р. № 1244/06.10.1999 г. по гр.д. № 490/1999 г. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба „АМБ” О. гр. Г. в подадения отговор излага становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалнопраправен или процесуален въпрос от особено важно значение за крайния изход на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част за разликата над присъдените 17901 лева до 142 560 лева, представляващи неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост през 2001 год. по сключения приватизационен договор от 09.09.1997 год. въззивният съд е решил спора по същество и е отхвърлил като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу „ АБМ ” О. иск по чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 124 155 лева. Със същото въззивно решение след отмяна на първоинстанционното решение в частта му относно присъдената мораторна лихва върху посочената главница за разликата над присъдените 92.53 лева до 929.97 лева, въззивният съд е отхвърлил иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 837.44 лева – обезщетение за забавено плащане на претендираната неустойка, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Тълкувайки по правилата на чл.20 ЗЗД съдържанието на чл.11.2 във връзка с чл.3.2 и останалите текстове от сключения на 09.09.1997 год. между М на земеделието, горите и аграрната реформа и ответника приватизационен договор за продажба на „ А. работилница” като обособена част от „З” ЕО. гр. Г., апелативният съд е приел като база за начисляване на неустойката за процесната 2001 год. /която е последната година от предвидения в приватизационния договор петгодишен период за изпълнение на програмата за трудова заетост /договорените за разкриване за този период нови осем броя работни места, спрямо които следва да се отчита изпълнението на договора. Прието е за неоснователно поддържаното от ищеца становище, че неизпълнението през последната година следва да се отчита с натрупване от предходните години спрямо общата бройка от 38 работни места заложена в договора, тъй като тази бройка се отнася за разкритите нови работни места през целия договорен период. Този извод се подкрепя от съдържанието на останалите клаузи на договора според които изпълнението на задълженията за извършване на инвестиции и разкриване на нови работни места е разпределено по години, като е предвидено и годишно отчитане на изпълнението на тези задължения в рамките на съответната календарна година. В тази връзка решаващият съд е приел, че при липсата на изрична уговорка няма основание за частичното неизпълнение през 2001 год. агенцията да начислява неустойка за неразкритите работни места през предходните години съпоставяйки ги с общата бройка от 38 нови работни места предвидени да бъдат разкрити за целия петгодишен период на договора. Този извод е подкрепен и с довода, че по този начин под формата на неустойка дължима за отчетната 2001 год. ищецът включва погасените си по давност вземания за неустойки за предходните години.
Видно от данните по делото, поставеният от жалбоподателя съществен материалонправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд се отнася до начина на тълкуване на договора с оглед приложението на чл.20 ЗЗД. По този въпрос, както твърди и касатора в изложението си към касационната жалба има трайно установена съдебна практика на ВКС, която е в смисъл, че при наличие на съмнение, двусмисленост или неяснота в договорните клаузи, действителната обща воля на страните се установява ч. тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в чл.20 ЗЗД критерии.
В случая, видно от данните по делото, не е налице твърдяното противоречие на обжалваното решение с цитираната съдебна практика включително и спрямо приложените към касационната жалба решения на различни състави на ВКС. В съответствие с правилата предвидени в чл.20 ЗЗД и цитираната съдебна практика въззивният съд е тълкувал съдържанието на процесния приватизационен договор изхождайки от връзката между отделните клаузи и смисъла, който произтича от целия договор и целите, които обслужва, търсейки действителната обща воля на страните вложена в него. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на това тълкуване, както и извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, това са въпроси относимо единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията за погрешни крайни изводи досежно поетите договорни задължения представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд счита, че не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК и не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение поради което на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав № 202/20.03.2009 год. постановено по гр.д. № 298/2009 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: