ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 46
гр.София, 27.01.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия 2-ро отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното
от председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 662/2008 година
Производството е по чл.288 във вр.с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. п. „Български спортен тотализатор“ гр. С. подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 161/19.06.2008 год. постановено по гр.д. № 718/2008 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, VI отд., 1 състав от 03.01.2008 год. по т.д. № 780/2006 год. в частта му, с която е осъден ответника-касатор да заплати на „Бодигард Ф. ; ЕООД гр. С. сумата 5 828.59 лева, представляваща дължимо възнаграждение по сключения на 01.11.2002 год. между страните договор за въоръжена охрана за периода от 01.12.2005 год. до 12.02.2006 год. ведно със законната лихва и обезщетение за забавено плащане по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на 268.32 лева и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, не е тълкувал правилно съдържанието на сключения договор за охрана, и произтичащите от него задължения за Върховен касационен съд на Република България страните, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения
В допълнително изложение жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК позовавайки се на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС относно изпълнението на поетите договорни задължения и правото на изправната страна да развали договора в случай на неизпълнение.
Ответникът по касационната жалба „Бодигард Ф. ; ЕООД гр. С. в подадения отговор излага становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК. Въпреки процесуалната допустимост на жалбата, настоящият съдебен състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т.1/; разрешавай е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която е уважен частично претенцията за заплащане на уговореното възнаграждение в чл.19 ал.1 от сключения между страните договор за въоръжена охрана за периода до 12.02.2006 год., когато е изтекъл двумесечния срок за едностранното предизвестие за прекратяването му на основание чл.21.3 от същия от страна на ищеца. Прието е че с оглед данните по делото, не са налице предпоставките предвидени в чл.87 ал.2 ЗЗД за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на охранителната фирма и отправеното от възложителя писмо от 09.12.2005 год. не е породило желаните правни последици.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея касаторът не е посочил същественият материалноправен или процесуален въпрос който е обусловил решаващата воля на съда при постановяването на обжалваното решение. Значението на този въпрос, от който зависи изхода на спора се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и Върховен касационен съд на Република България закона, а не се свежда
до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Наведените в касационната жалба доводи във връзка с допустимостта на касационното обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдяните процесуални нарушения изразяващи се в необсъждане на събрания доказателствен материал и извършената от решаващия съд преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства /включително извършеното тълкуване на съдържанието на клаузите на процесния договор за охрана /по конкретното дело са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281 т. З ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, която има предвид противоречие с практиката на ВКС по съществен правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело. Както беше посочено, в случая жалбоподателят не конкретизира същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е решен в противоречие с цитираните ТР № 122/01.12.1986 г. и ТР № 142-6/11.11.1954 г. ОСГК на ВС, а посочва най-общо, че това е въпросът за изпълнението от страните на поетите договорни задължения и наличието на основания за разваляне на договора по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД в случай на неизпълнение. Разрешаването на този въпрос е изцяло в зависимост от установените факти по конкретното дело, които са различни за всеки отделен случай. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за допустимост на касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния съд, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
С оглед на изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 161/19.06.2008 год. постановено по гр.д. № 718/2008 год. Определението подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: