О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
С., 11.06.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.361 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №30 от 24.02.2012г. по гр.д.№579/11г. на Старозагорския окръжен съд, след частична отмяна на решение №516 от 26.10.11г. по гр.д.№979/11г. на К. районен, е отхвърлен предявеният от К. В. К. срещу К. С. С. иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението на апартамент №23, находящ се в сградата на [улица], вх.Б, [населено място]. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която съдът се е произнесъл по непредявен иск за нищожност на договор за дарение, обективиран в нот.акт №32, том втори, дело №232/08г. на нотариус Р.Б..
Въззивният съд е приел, че първоначалният собственик на процесния апартамент М. Т. С. го е прехвърлила с две последователни сделки на страните по настоящото дело – първоначално на ответницата К. С. с договор за дарение, оформен с нотариален акт №32 от 21.04.2008г., т. ІІ, дело №232/08г. на нотариус Р. Б., а след това на ищеца К. К. с договор за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт №70, том ІV, н.д.№583/08г. на нотариус М. П.. Прието е, че първият нотариален акт не е нищожен по смисъла на чл.576 от ГПК, сделката е валидна, проявила е вещноправния си ефект, по силата на който ответницата К. С. е станала собственик на имота. Затова не е признато право на собственост на ищеца К. К. върху същия имот, тъй като нотариалният акт, от която той черпи права, е вписан след вписване на нотариалния акт на ответницата. Съдът е изложил подробни мотиви, че извършването на нотариалния акт в дома на прехвърлителката не води до неговата нищожност; че имената на прехвърлителката са изписани в акта; че не е имало основание за прилагане на чл.579, ал.2 от ГПК, както и че приобретателката е подписала акта едновременно с прехвърлителката, а не след вписването му.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца. Той поддържа, че нотариалният акт на ответницата е нищожен, не е породил правни последици и затова последващата сделка, от която той черпи права, следва да бъде зачетена. Поддържа, че по въпроса за валидността на нотариалния акт на ответницата въззивното решение противоречи на решение №42 от 10.02.11г. по гр.д.№423/10г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК.
Ответницата К. С. С. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
С решение №42 от 10.02.11г. по гр.д.№423/10г. на ВКС е даден отговор на въпроса следва ли при всяко малозначително и формално нарушение на изискванията на чл.580 от ГПК, нотариалното удостоверяване да се счита за нищожно съгласно чл.576 от ГПК. Този въпрос обаче не е определящ за изхода на настоящото дело. Действително, по делото е наведено възражение, че нотариалният акт, от който черпи права ответницата, е съставен в нарушение на чл.580, т.6 от ГПК – не е изписано пълното име на дарителката при полагане на подписа и. Това възражение обаче се разминава с данните по делото, тъй като, макар и не съвсем четливо, трите имена на дарителката са изписани при полагане на подписа и. Реално няма нарушение на чл.580 от ГПК, както е констатирал и въззивният съд, затова поставеният правен въпрос не е сред тези, които са предмет на разглеждане по настоящото дело и по които може да се допусне касационно обжалване. Отделно от това и казусите по двете дела са различни. По делото, по което се е произнесъл ВКС, в нотариалния акт не са били изписани личните данни на една от страните по сделката, съобразно изискването на чл.580, т.3 от ГПК, докато в настоящия случай няма твърдение за подобно нарушение, а твърдението е за нарушение на чл.580, т.6, което обаче не съответства на данните по делото. Затова няма и противоречие между обжалваното въззивно решение и посоченото решение на ВКС. Следва да се добави и това, че останалите твърдения за нарушения при оформяне на нотариалния акт на ответницата не попадат в приложното поле на чл.580 от ГПК и са извън въпроса, по който се е произнесъл ВКС по реда на чл.290 от ГПК в посоченото решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №30 от 24.02.2012г. по гр.д.№579/11г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: