3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 11.07.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3486/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от А. И. А. и В. В. А. чрез адв. Г. Я., срещу въззивното решение № 167 от 12.02.2014 г. по в. гр. д. № 1950/2013 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация Б. Г. Д., А. Г. Л., А. З. К., С. К. Д., К. М. К., Й. З. Г. и К. М. С. са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
Предявен е установителен иск за собственост от А. И. А. и В. В. А. /сега касатори/ за установяване правото им на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на СО” Б. – юг”, целият с площ от 683 кв. м., с идентификатор 10135.5403.3701 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г., идентичен с имот пл. № 184 по кадастрален план от 1996 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1079 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 3501/2011 г. на Варненския районен съд, с което искът е отхвърлен. Прието е, че не е осъществен твърдяният в исковата молба като основание за придобиване на собствеността фактически състав – давностно владение, въз основа на което ищците били признати за собственици с н. а. № 185/14.12.2010 г. Съображенията на съда в двете инстанции са, че спорният имот е бил обект на процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, за което на наследниците на Д. К. А. – ответници по делото, е издадено решение № 574/07.12.1998 г. на поземлената комисия за признаване правото на собственост, и заповед пар. 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ № Г-ПР-32 от 10.02.2011 г. на кмета на район „А.” при [община], с която реституционната процедура е приключила. До този момент правата на бившите собственици срещу възражение за изтекла придобивна давност са защитени от разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, а от възстановяването на собствеността, когато имотът е индивидуализиран и може да бъде обект на владение, до предявяване на иска на 10.03.2011 г. необходимият давностен срок не е изтекъл. Наведените от ищците /сега касатори/ възражения за незаконосъобразност на заповедта по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и на самата реституционна процедура, въззивият съд отклонил, като се позовал на ТР № 9/07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС и взел предвид качеството на ищците на трети лица – те не са ползватели, нито претендират собствени права за реституция.
В касационната жалба касаторите излагат оплаквания за незаконосъобразност на тази част от реституционната процедура, в която, след издаване на решение № 574/1998 г. за признаване правото на собственост, е извършена преценка за идентичност и е прието, че имот 3701 от плана на новообразуваните имоти е идентичен с част от имота по т. 1 от решението – нива с площ 3.000 дка, находяща се в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местността „Г.” – „К. Т.”. Изводът, че е налице идентичност, е обективиран в заповед № КД-14-03-1480/25.10.2010 г. на началника на С. [населено място]. С нея е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], като спорният имот № 3701 с неидентифициран собственик е записан като собственост на наследниците на Д. К. А. въз основа на решението по поземлената комисия от 1998 г. К. поддържат, че възраженията им са насочени срещу тази заповед, тъй като нито в преписката пред комисията за изменение на плана на новообразуваните имоти, издала протокол № 93/08.01.2009 г., нито в съдебното производство са представени доказателства за местонахождението на имота чрез установяване на неговите граници и съседи. Решението на комисията по посочения протокол, послужило като основание за издаване на заповедта от 2010 г., е незаконосъобразно, още повече, че първоначално било отказано издаване на заповед по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ в полза на бившия собственик, а последвалата промяна е въз основа само на една декларация за идентичност на имотите, подадена от Б. Г. Д. /един от наследниците на бившия собственик и ответник по делото/.
Във връзка с тези оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпроса: следва ли при спор за материално право съдът да осъществява косвен съдебен контрол върху законосъобразността на процедурата по реституция, още повече, че се касае за процедура, развила се във втората фаза на реституцията, след установителното решение на поземлената комисия и преди издаването на заповед на кмета, касаеща имоти в терени по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Считат, че произнасянето на касационната инстанция по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая поставеният в изложението правен въпрос не е свързан с предмета на спора.
Осъществяването на въведения от касаторите придобивен способ е предпоставен от наличието на вещ, която да е обект на правото на собственост. За земи, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, това правно качество възниква от момента на възстановяване на собствеността с решение по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27 ППЗСПЗЗ, а когато това са земи в терени по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предоставени на ползватели – от влизането в сила на заповедта по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на с. з. за възстановяване, съответно за придобиване на правото на собственост върху новообразуваните имоти. В споровете, възникващи между посочените категории лица, са допустими възражения за незаконосъобразност на решението за възстановяване на собствеността, но само в рамките, очертани с ТР № 9/07.11.2012 г. по т. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС. К. – ищци по делото, не са ползватели, а основават претенцията си за собственост на придобивна давност. Правен интерес да оспорват законосъобразността на процедурата по възстановяване, включително с възражения за липса на идентичност между имота преди обобществяването и възстановения имот, те нямат. При уважаване на такова възражение имотът няма да бъде възстановен на бившите собствениците и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ ще стане общинска собственост, а придобивна давност по отношение на такива земи не тече – пар. 1 от ЗДЗС /ДВ, бр. 105/2006 г., с последващи изменения/. Следователно, и в този случай целеният от касаторите правен резултат не може да бъде постигнат. Ето защо поставеният в изложението правен въпрос не е част от предмета на делото. По него съдът не е дължал произнасяне и не се е произнесъл, поради което и не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответниците по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд по договори за правна защита и съдействие от 09.05.2014 г. в размер на по 100 лева за всеки един.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 167 от 12.02.2014 г. по в. гр. д. № 1950/2013 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. И. А. и В. В. А. да заплатят на Б. Г. Д., А. Г. Л., А. З. К., С. К. Д., К. М. К., Й. З. Г. и К. М. С. разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на по 100 /сто лв./ лева за всеки един.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: