6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 15.10.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1651 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№1089/01.02.2019г., подадена от Т. Й. П. от [населено място] срещу решение №396/06.11.2018г., постановено от тричленен състав на ГК на Окръжен съд – Велико Търново по в.гр.д.№679/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между С. И. К., М. И. П., И. В. Ч., Д. П. П., Д. Й. П. и Т. Й. П. на съсобствените между страните недвижими имоти както следва: нива с площ от 4.999 дка в местността „У.“, землището на [населено място], представляваща имот № ….. по КВС; нива с площ от 2.003 дка в местността „Сейковото“, землището на [населено място], представляваща имот № ….. по КВС; нива с площ от 1.973 дка в местността „Б. п.“, землището на [населено място] чифлик, представляваща имот № ….. по КВС; широколистна гора с площ от 2.999 дка в местност „П.“, землището на [населено място] чифлик, представляваща имот № . …. по КВС, при квоти по 1/6 за всеки един от съделителите.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК. Излагат се съображения, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение №154/1972г. на Трето ГО на ВС; решение №273/1983г. на Трето ГО на ВС и т.4 ППВС №4/1980г./ по въпроса неизяснявнето дори само на едно обстоятелство дали не крие опасност то да не стои така, както го е приел органът“ и по въпроса за задължението на съда да следи служебно за правилното конституиране на страните в делбата /ППВС №4/1964г. и решение №66/1991г. на ВКС/. Поддържа, че в случая липсата на някои доказателства пречи на цялостното изясняване на фактическата обстановка и би довело до едностранчиви правни изводи, като например удостоверение за наследниците на П. Т. Н. с ЕГН [ЕГН], където да се вижда, че наследодателката В. П. и нейните наследници са достойни да наследяват, както и обстоятелството, че в удостоверението за наследници с изх.№63/25.05.2016г., издадено от с.М. чифлик не е посочена роднинската връзка между В. П. и П. Т., а по искането за доказване на тази родствена връзка е представено удостоверение за наследници на Т. П. Н..
Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като правото да се завещава /като самоопределение, последна дума, волеизявление/ е вид правомощие в състава на имуществените права, подвид на правомощието „разпореждане с правото на собственост“ и „правото на наследяване“, като според Решение №7 от 2011г. по конституционно дело №21/2010г., характерът на правоотношение …. между лице … изключва намесата на държавата, когато се засягат частноправни елементи. Поддържа, че е налице и противоречие с чл.4, ал.1, абзац 5 от Преамбюла на Конституцията, като счита за недопустимо ограничаването и отнемането на възможността за завещаване като право на последна дума на наследодателя П. Т..
Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото в исковата молба не е посочен верният адрес на първоначалния съделител и неин наследодател Й. Т. П. /чл.127, ал.1, т.2 ГПК/. Счита, че това основание за допускане на касационно обжалване е налице и по причина, че по делото вместо удостоверение за наследници на П. Т. /ЕГН [ЕГН]/ е представено удостоверение за наследници на Т. П. Н. /ЕГН [ЕГН]/, починал през 1983г., което според нея съдържа съмнение на премълчаване и заобикаляне на факти по чл.3 и чл.4 ЗН /чл.161 ГПК/. Поддържа, че това основание за допускане на касационно обжалване е налице и поради нарушение на чл.188 ГПК и чл.153 ГПК.
Съделителите Д. Й. П., Д. П. П., И. В. Ч., М. И. П. и С. И. К. не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
С. И. К., М. И. П. и И. В. Ч. са предявили срещу Й. Т. П., починал в хода на производството пред първоинстанционния съд и заместен от своите наследници по закон Д. П. П., Д. Й. П. и Т. Й. П., иск за делба на земеделски земи в землището на [населено място] и [населено място] чифлик, с твърдението, че съсобствеността произтича от наследяване. Поддържат, че тяхната наследодателка В. Т. П. и Й. П. Т. са наследници на П. Т. Н., починал през 1999г.
В проведеното от първоинстанционния съд първо съдебно заседание по делото съделителката Т. Й. П. е заявила, че не спори, че имотите са съсобствени между страните, но е възразила срещу допускането на делбата с оглед нежеланието на наследниците на Й. Т. П. да продават своя дял от съсобствените земеделски земи.
С подадената на 06.06.2018г. въззивна жалба съделителката Т. Й. П. е възразила срещу допускането на делбата предвид възможността за наличие на завещание от П. Т. Н., което тя не е имала възможността да издири, но което би променило квотите в съсобствеността. Поддържала е също така, че от представените по делото документи не се вижда дали В. Т. П. е сестра на П. Т. Н., както и че е възможно П. Т. Н. „да се е отказал от нея, да я е разсестрил“.
В обжалваното решение от фактическа страна е прието, че Т. Й. П., Д. Й. П. и Д. П. П. са законни наследници – дъщери и преживяла съпруга, на Й. Т. П., починал на 11.12.2017г. след образуване на делото. Прието е също така, че С. И. К., М. И. П. и И. В. /неправилно посочена като В./ Ч. са законни наследници на В. Т. П., починала на 17.11.2011г., както и че наследодателите Й. Т. П. и В. Т. П. са брат и сестра, което обстоятелство не е спорено пред първоинстанционния съд и се установява както от удостоверение изх.№63/25.05.2016г., издадено от [община], за наследниците на П. Т. Н., брат на Й. Т. и В. Т., така и от служебно изисканата по реда на Наредба №14/18.11.2009г. справка за родствени връзки, в която е отразено, че Й. Т. П., В. Т. П. и П. Т. Н. са братя и сестра, деца на Т. П. Н.. С оглед на това, въпреки че в удостоверението за наследници на П. Т. Н. не е изрично посочено естеството на родствената връзка между него и В. Т. П., и доколкото същият е починал неженен, въззивният съд е приел, че е установено, че В. Т. П. е негова сестра и законен наследник от същия ред като Й. Т. П..
Въз основа на представения по делото нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на основание решение на ПК-Велико Т. от 23.02.1995г. /н.а.№ …../22.07.1999г./ е прието за установено, че Й. Т. П., В. Т. П. и П. Т. Н., легитимирали се като наследници на В. К. Н., са признати са собственици на нивата в м.“У.“ и нивата в м.“С.“, и двете в землището на [населено място]. По отношение на имотите в землището на [населено място] чифлик /нива в м.“Б. п.“ и широколистна гора в м.“П.“/ е прието, че наследодателите на страните се легитимират като съсобственици с договор за доброволна делба от 19.12.2008г., сключен от Й. Т. П. и В. Т. П. след смъртта на П. Т. Н., в който са се съгласили тези имоти да останат в техен общ дял.
Прието е, че правата на Й. Т. П. и В. Т. П. в съсобствеността са възникнали по силата на наследствено правоприемство от техните родители и от починалия им брат П. Т. Н., който не е оставил низходящи наследници от първи ред, както и че по делото не е установено П. Т. Н. да се е разпоредил със собствената си наследствена част чрез завещателно разпореждане, каквото твърдение е направила Т. Й. П., макар и несвоевременно едва във въззивното производство. Поради това съобразно разпоредбата на чл.5, ал.1 и чл.10, ал.1 ЗН въззивният съд е приел, че след смъртта на В. Т. П. нейната наследствена част от общото имущество / ? идеална част/ преминава у нейните законни наследници С. И. К., М. И. П. и И. В. Ч., чиито права са равни /по 1/6 идеална част/, както и че по същия начин на основание чл.5, ал.1 ЗН наследниците на Й. Т. П. /Т. Й. П., Д. Й. П. и Д. П. П./ получават неговата ? идеална част, която се разделя между тях при равни права – по 1/6 идеална част за всеки.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата, включително и на ВКС, според която качеството наследник се придобива от дадено лице по силата на закона и е обусловено от наличието на установени от закона отношения, като произход, брак, осиновяване и др., като установяването на лицата, на които законът признава качеството на наследници, може да стане с различни доказателства, едно от които е удостоверението за наследници / решение № 100 от 2.03.2011 г. по гр.д. № 1820/2009 г. на Първо ГО на ВКС; решение №119/15.11.2016г. по гр.д.№879/2016г., Второ ГО на ВКС/. При спор относно кръга от лица, призовани към наследяване, съдът следва да обсъди представеното удостоверение за наследниците, съставено при спазване чл. 9 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението и съставените актове за гражданско състояние и въз основа на данните в това удостоверение да определи кои лица имат качеството „наследници по закон“ / решение №50/11.06.2018г. по гр.д.№2392/2017г., Първо ГО на ВКС/. При наличие на извършена от съда служебна справка в Регистър „Население“ по реда на Наредба 14/18.11.2009г. за родствената връзка между наследодателите и липсата на доказателства, опровергаващи съдържащите се в тази справка данни, тезата на касатора за неизясняване на релевантни за спора обстоятелства в противоречие с практиката на ВС и ВКС не може да бъде споделена.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора за разрешаване на въпроса, касаещ твърдяното недостойнство на В. П., в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Според практиката на ВКС като обуславящо спорното право, твърдяното обстоятелство за недостойнство за наследяване следва да бъде установено по несъмнен начин, при което установяването му следва да се осъществи с влезли в сила присъда или решение на гражданския съд, тъй като се касае за престъпно обстоятелство, имащо значение за наследственото правоприемство, респ. за правата на законните наследници /решение №203/02.07.2010г. по гр.д.№790/2009г. на ІІ ГО на ВКС/. В случая такива доказателства по делото не са били представени, поради което следва да се приеме, че изводът на въззивния съд по приложението на чл.3 ЗН съответства изцяло на практиката на ВКС.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса, свързан с правото на едно лице да се разпорежда с имуществото си за след своята смърт със завещание, доколкото доказателства П. Т. Н. да е съставил такова по делото не са били представени, нито са правени доказателствени искания за установяване наличието на завещание.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса, касаещ надлежното призоваване на нейния наследодател Й. Т. П., тъй като съдържащите се в касационната жалба и изложението към нея твърдения не съответстват на данните по делото. Преди да назначи особен представител на Й. Т. П., първоинстанционният съд е изпратил на същия препис от исковата молба както на посочения в същата адрес /гр.С., [улица]-лист 29 от гр.д.№3195/2017г. на Великотърновския районен съд/, така и на адреса, посочен в удостоверението за наследници /гр.С., местност „З.-И.“ №721-лист 34 от гр.д.№3195/2017г. на Великотърновския районен съд/.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване, основано на твърдението, че в делбата следва да участват и други лица, а именно наследниците на Г. П. Н., сестра на Т. П. Н. и леля на П. Т. Н., Й. Т. П. и В. П.. За да достигне до извода, че само участващите в настоящето делбено производство лица имат права в съсобствеността върху имуществото, предмет на делбата, въззивният съд е взел предвид всички данни за принадлежността на правото на собственост, съдържащи се в представените по делото доказателства, включително сключеният на 19.12.2008г. между Й. Т. П. /наследодател на касатора Т. Й. П./ и В. П., в който същите са заявили, че поделят наследствените им от В. П. Н., Т. П. Н. и Г. П. Н. земеделски земи и гори в землището на [населено място]. При липса на други данни /доказателства в подкрепа на твърдението си, че Г. П. Н. има и други наследници по закон освен посочените в договора за доброволна делба/ не може да се приеме, че и други лица следва да участват в настоящето производство.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №396/06.11.2018г. по в.гр.д.№679/2018г. по описа на Великотърновския окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: