О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
гр.София, 17.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 458/2010 година
Производството е по чл.274 ГПК, образувано по частната касационна жалба на П. Д. К. от[населено място] против определение № 1240/04.08.2010 год. по гр.дело № 1278/2010 год. на Б. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата й против определение от 27.04.2010 год. по гр.дело № 837/2010 год. на Н. районен съд, в частта, с която е оставена без движение исковата молба за отстраняване на нередовности. Със същото въззивно определение е потвърдено определение от 27.04.2010 год., постановено по гр.дело № 837/2010 год. на Н. районен съд, в останалата му част.
Ответниците по частната касационна жалба Т. Д. К. и Д. Т. Р. от[населено място] изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение.
Касационният съд счита, че частната касационна жалба, в частта, с която е потвърдено определението, постановено на 27.04.2010 год. по гр.дело № 837/2010 год. на Н. районен съд и производството по делото е прекратено, по отношение на иска по чл.124, ал.1 ГПК против [община] и по отношение на установителната претенция против Т. Д. К. и Д. Т. Р. следва да се разгледа по реда и условията на чл.274, ал.3 ГПК. В изложението към частната касационна жалба не е посочено основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, с което не може да се изведе и от наведените в нея обстоятелства и аргументи срещу изводите на въззивния съд по приложението на чл.92 ЗС, които били в противоречие с категоричната, ясна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно цитираните от касаторката съдебни актове.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение. Посочването на правния въпрос е задължение на жалбоподателя, вменено му от процесуалната норма на чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания. Отсъствието на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който въпрос е общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, води до недопускане на проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт и разглеждане на основанията за неговата неправилност, защото тази проверка ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
По тези съображения въззивното определение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение, в частта, с която производството по установителните искове е прекратено, не следва да се допуска на касационен контрол.
Частната касационна жалба срещу въззивното определение в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба срещу първоинстанционното определение, в частта, с която е оставена без движение исковата молба до отстраняване на нередовности следва да се разгледа по реда и условията на чл.274, ал.2 ГПК и е неоснователна, по следните съображения: с определение, постановено на 27.04.2010 год. по гр.дело № 837/2010 год. на Н. районен съд е оставена без движение исковата молба на П. К. по предявен иск по чл.59 ЗЗД против Т. К. и Д. Р., с конкретни указания за отстраняване на недостатъци. Процесуалната разпоредба на чл.274, ал.1 ГПК регламентира две категории определения, които подлежат на обжалване.
Определението, срещу което е подадена частната жалба не прегражда по-нататъшното развитие на делото /чл.274, ал.1, т.1 ГПК/, нито касае случаите, изрично посочени в закона /чл.274, ал.1, т.2 ГПК/, поради което правилно въззивният съд е отказал да се произнесе по съществото на частната жалба, с която е сезиран, приемайки я за недопустима, извод, който изцяло се споделя от касационния съд.
По изложените съображения, въззивното определение в тази обжалвана част следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 1240/04.08.2010 год. по ч.гр.дело № 1278/2010 год. на Б. окръжен съд, в частта, с която е потвърдено определение от 27.04.2010 год. по гр.дело № 837/2010 год. на Н. районен съд и производството по делото е прекратено, по отношение на иска по чл.124, ал.1 ГПК против [община] и по отношение на отрицателно установителната претенция против Т. Д. К. и Д. Т. Р., по частната касационна жалба на П. Д. К. от[населено място], с вх.№ 6634/08.09.2010 год.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1240/04.08.2010 год. по ч.гр.дело № 1278 по описа за 2010 год. на Б. окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на П. Д. К. от[населено място] против определение от 27.04.2010 год. по гр.дело № 837/2010 год. на Н. районен съд, в частта, с която е оставена без движение исковата молба за отстраняване на нередовности.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: