5
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 17.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1355 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на синдика на [фирма] (н) срещу Решение № 2102 от 15.11.2013 год. по гр.д.№ 162/2013 год. на Софийски апелативен съд 2 с-в.
С обжалваното решение, съставът на САС е отменил Решение № 1588 от 07.08.2012 год. по т.д.№ 762/2011 год. на Софийски градски съд и е отхвърлил предявеният от синдика на [фирма] (н) срещу Р. И. Н. иск с правно основание чл.284 ал.2 ЗЗД за сумата 358350 лв.
За да приеме, че искът е неоснователен, въззивният състав е приел, че договорът за поръчка е изпълнен, няма средства, подлежащи на връщане, довереникът е представил отчет на доверителя и той го е приел. В случай, че сключените от довереника сделки са симулативни или неизгодни да доверителя, то отговорността на довереника не може да бъде ангажирана на основание чл.284 ал.2 ЗЗД.
Становището на настоящия съдебен състав, че нито един от посочените въпроси няма качеството на обуславящ изхода на спора, произтича от следното:
Искът е предявен на 07.03.2011 год.
Претенцията към Р. Н. за заплащане на сумата 358350 лв. произтича от твърдението на синдика за неизпълнение на договор за поръчка (откриване на клиентска сметка по чл.39 ЗАДв.), сключен на 20.06.2006 год. между доверителя [фирма], представляван от изпълнителния директор Д. и довереника Н.. Задължението на довереника е да извършва и приема плащания от името и за сметка на [фирма] по нареждане на представителя на доверителя, които нареждания се правят писмено или устно от Ю. Д.. Задълженията му включват представяне на отчет на доверителя за извършените плащания по клиентската сметка, като отчетът се представя при изразходване на средствата по клиентската сметка или при поискване от доверителя.
Няма спор, че в изпълнение на договора доверителят е превел по сметката 680000 лв. Няма спор, а и от представените по делото доказателства е установено, че движение по сметката е имало до 26.02.2007 год., когато са изразходвани сумите по нея. Няма повече постъпления.
С решение от 25.03.2010 год. по т.д.№ 269/2008 год. на Софийски градски съд, постановено на основание чл.630 ТЗ за доверителя [фирма] е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2005 год. Решението по чл.711 ТЗ е от 16.11.2010 год.
В първоинстанционното производство е представен отчет на довереника, носещ дата 27.02.2007 год. Оспорването на ищеца-синдик се състои в тезата, че отчетът е антидатиран и като документът не може да му бъде противопоставен, тъй като няма достоверна дата, не е отразен в счетоводството на ответника. Представена е и нотариално заверена декларация на изп.директор Ю.Д. от 21.102010 год., потвърждаваща отчета. Оспорването на отчета и декларацията е в смисъл, че са симулативни. Исковата сума е формирана на база посоченото плащане от клиентската сметка на сумата 350183.34 лв. при посочено основание „заети на Е.”Е. за закупуване на парцели за изграждане на кланица и хладилни складове” и на сумата 8015 лв. с посочено основание „командировъчни и хонорар ФБ среща с ЕГАП”, което в исковата молба е формулирано като „неразходената част на сметката”. Последващата теза на ищеца-касатор е, че договор за заем между двете дружества не е сключван, а плащането на командировъчни не е ясно в чия полза е.
За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел за доказано оспорването на посочените по-горе документи – договор за поръчка и отчет, които са непротивипоставими на ищеца, поради липсата на достоверна дата и съдържащи неистински волеизявления – договорът за поръчка и отчета са симулативни. Приел е за недоказано обстоятелството, че плащането на сумата 350183.34 лв. по сметка на [фирма] е на основание договор за заем, поради което не може да се установи реално изпълнение по такъв договор. Извършените плащания за „покупка на парцели” са с получател П. В..
За да отмени решението на СГС, съставът на САС е счел за неправилно становището на СГС по оспорването на договора за поръчка и отчета за изпълнението му, тъй като се касае за диспозитивни документи (вторият – в частта за приемане на отчета), а не удостоверителни такива, поради което и не подлежи на установяване/оспорване истинността на съдържанието им. Оттук и различната доказателствена тежест от тази, която е приел СГС. Вторият аргумент, обусловил отмяната на първоинстанционното решение, произтича от неоспорения факт, че към 26.02.2007 год. по сметката е имало „нула лева”, което прави неприложимо задължението по чл.289 ал.2 ЗЗД на довереника да върне неизразходените средства. В случай, че той е извършвал плащания, отклоняващи се от поръчката и непотвърдени било изрично, било по реда на чл.301 ТЗ, основанието за отговорността му е друго, а не в пределите на иска, предявен от синдика. И третият аргумент е, че дори плащанията да са били симулативни, то връщането на суми дължи субектът, получил ги без правно основание, а не довереникът на платеца.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи всички основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол по отношение на въпросите: „1./ Достатъчно ли е към определена дата наличността по доверителна сметка по чл.39 ЗА да е нулева, за да се приеме, че няма преведени от доверителя по сметката и неразходвани средства, които трябва да бъдат върнати?; 2./ Може ли изпълнителният директор на несъстоятелния длъжник без съгласието на синдика след датата на обявяване на несъстоятелност да потвърди действия за които не са давани нареждания, извършени преди откриване на производството по несъстоятелност?; 3./ Може ли да бъде потвърдено при условията на чл.301 ТЗ сключването на договор за заем за потребление, без да е налице фактическо потвърждаване на заетата сума?; 4./ Може ли датата на частен документ, подписан от законния представител на дадено търговско дружество преди откриване на производството по несъстоятелност по отношение на последното, да се противопостави на синдика на дружеството във водени от него съдебни производства за попълване на масата на несъстоятелността, след обявяване на дружеството в несъстоятелност?; 5./ Длъжен ли е въззивният съд в случай, че приеме, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните, да отстрани нарушението, като даде нови указания на страните за разпределение на доказателствената тежест между тях? 6./ Какво е правното значение на изхода на производството по разглеждане на иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр.чл.284 ал.2 ЗЗД на факта, че направените нареждания на довереника са относително недействителни по отношение на доверителя на основание чл.40 ЗЗД и следва ли възражение на страните в този смисъл да се разглежда в рамките на това производство?; 7./ Може ли съдът да изгради решаващите си мотиви, без да обсъди всички доводи на страните и всички правнорелевантни доказателства, които имат значение за акта му по същество на правния спор?”.
Първият от цитираните по-горе въпроси, съдържа вътрешно противоречие. Претенцията е за връщане на неразходвани средства от клиентската сметка, което предполага наличието на такива към предявяването на иска. В случай, че средствата са били изразходвани от довереника неправомерно и в отклонение от поръчката, доверителят разполага с друг иск за връщането им, както правилно е отбелязал въззивния съд. Вторият въпрос е свързан с достоверността на датата на отчета, но дори в самата жалба не се отрича характеристиката на отчета, като диспозитивен документ, което обуславя отговора и на четвъртия въпрос. Третият въпрос касае сделка с трето лице, при която дори да не би била потвърдена представителната власт на довереника, връщането на даденото не се дължи от него. За правомощията на въззивния съд (петият въпрос), ВКС се е произнесъл с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК, като ще следва да се отбележи, че и при действието на ГПК отм. За въззивния съд не съществуваше задължението за указания за разпределяне на доказателствената тежест предполагащо предварително позоваване на нарушаването и от първоинстанционния съд. Шестият въпрос е хипотетичен, а седмият съставлява твърдение за допуснато от САС нарушение на процесуалния закон – чл.281 т.3 ГПК.
Ответникът по касация не е поискал присъждането на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА Решение № 2102 от 15.11.2013 год. по гр.д.№ 162/2013 год. на Софийски апелативен съд 2 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.