О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
гр. София, 18.12.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6893 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 18.07.2013 год. по гр. д. № 211/2013 год. Разградският окръжен съд, като въззивна инстанция е потвърдил първоинстанционното решение от 14.05.2013 год. по гр. д. № 1772/2012 год. на Разградския районен съд, с което са осъдени ответниците Д. С. Д. и С. Д. С. от [населено място] да преустановят действията, с които възпрепятстват ищцата Я. И. С. от същия град да ползва общите части от триетажната жилищна сграда, подробно описана в решението и премахнат преградата на вратата на жилището й, водеща до общите стълби и освободят от вещи стълбището и площадките на сградата, на основание чл. 109 ЗС.
Ответниците Д. Д. и С. С., чрез пълномощника им адв. Ем. С., обжалват въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 3 ГПК и искат отмяната му, като вместо това искът по чл. 109 ЗС бъде отхвърлен с присъждане на направените от тях в касационното производство разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите обосновават наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, позовавайки се на противоречие с цитираната и представена съдебна практика – Решение № 1019 от 21.01.2010 год. по гр. д. № 235/2008 год. на ВКС, І г. о. при произнасянето по материалноправния въпрос за съгласието по чл. 38, ал. 2 ЗС и предпоставките за приложение на чл. 109 ЗС, Решение № 51 от 9.02.2009 год. по гр. д. № 4544/2007 год. на ВКС, ІІІ г. о. и Решение № 395 от 19.05.86 год. по гр. д. № 242/86 год. на ВС, ІІІ г. о. по въпроса за законността на обекта на ищеца и наличието на съгласие за промяна на предназначението на ползваната обща част и Решение № 129 от 9.03.2009 год. по гр. д. № 822/2008 год. на ВКС, ІІ г. о. по въпроса за липсата на противоправни действия от страна на касаторите. Формулирани са и въпроси, които касаторите считат да са обусловили изхода на делото, относно статута на процесната врата като обща част, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, която не е била предвидена по проект и винаги е била зазидана, ако същата е такава обща част следва ли да се ползва от всички собственици, има ли право на иск по чл. 109 ЗС собственик на неузаконен обект, за същността на действията по поставянето на преградата като възстановяване на предишно положение, а не на неправомерни такива. Касаторите се позовават и на значението на тези въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, обосновавайки го най-общо с тълкуването и приложението на закона – чл. 38 и чл. 109 ЗС.
Ответницата по касационната жалба Я. С. не е взела становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на касаторите въз основа данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че са налице неоснователни действия от страна на ответниците, изразяващи се в препятстване достъпа на ищцата до общото стълбище на сградата чрез поставяне на ламарина на вратата, осигуряваща такъв достъп от нейното жилище на партерния етаж към стълбищната клетка, представляваща обща част на сградата в режим на етажна собственост, което пречи на същата да упражнява своето право на собственост. Съдът приел още, че не са налице доказателства, а и липсват такива твърдения, за съществуваща уговорка между етажните собственици по чл. 38, ал. 2 ЗС стълбището да се ползва само от ответниците, собственици на жилищата на горните етажи. Поради това и с предявяването на иска по чл. 109 ЗС се цели получаване на защита срещу това неоснователно отнемане на достъпа на ищцата до общите части на сградата, като са осъдени ответниците да преустановят това неоснователно действие, като премахнат поставената от тях преграда на вратата на жилището на ищцата, водеща до общите стълби и премахнат вещите си от там.
Въпросът за същността на неоснователното действие по смисъла на чл. 109 ЗС е релевантен за изхода на делото с оглед съображенията на въззивния съд, но произнасянето по него не противоречи на представеното от касаторите решение по гр. д. № 822/2008 год. на ІІ г. о. на ВКС, което не представлява задължителна съдебна практика и не може да обоснове основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Независимо от това, не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по този въпрос не се констатира противоречиво произнасяне, а обосноваване на правни изводи въз основа на различна фактическа обстановка. Прието е в съдебната практика, в т. ч. и задължителна такава, че неоснователното въздействие или посегателство може да се изразява в действие или бездействие, които пречат на ищеца да упражнява неговото право на собственост, т. е. следва да е налице неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца, за да е адекватна и търсената защита с иска по чл. 109 ЗС защита срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността. Именно такова неоснователно въздействие върху притежаваното от ищцата право на собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост е прието да е налице при установените от доказателствата действия на ответниците по препятстване достъпа от жилището на ищцата до общото стълбище на сградата с поставянето на ламарина на вратата й откъм стълбите, както и поставяне на друг багаж. А произнасянето относно това какво представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС не обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като в самия закон е посочено ясно и конкретно, че стълбите са такава обща част по предназначение. Съдът не се е произнасял относно вратата от жилището на ищцата към стълбите да е такава обща част, както некоректно се поставя такъв въпрос в изложението и следващият за това кой следва да я ползва. Неотносим към спора е и въпросът за законността на жилището в партера и допустимостта на иска по чл. 109 ЗС, тъй като защитата по този ред предпоставя право на собственост, а не законност на имота. Всички тези въпроси, посочени от касаторите като „процесуалноправни” в изложението им, не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, извън горните съображения за ирелевантността им, и поради липса на каквито и да било съображения за наличието на това основание, както е разяснено в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Оплакването на касаторите, че действията им не са неоснователни, тъй като с тях са възстановили предишното положение – зазиданата врата, не могат да обосноват основание за допускане на касационното обжалване, тъй като представлява довод за неправилност на решението.
Въпросът за уговорка по чл. 38, ал. 2 ЗС не е поставян от ответниците, касатори в писмения им отговор по чл. 131 ГПК. Поради това и съображенията на въззивния съд за липсата на данни такава да е била налице са допълнителни такива извън предмета на спора, а и не е налице противоречиво произнасяне по този въпрос с представената съдебна практика – изводите в представеното решение по гр. д. № 235/2008 год. на І г. о. на ВКС са обусловени от различни факти по спора. То не може да обуслови извод за наличие на материалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, поради което и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
Поради тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 104 от 18.07.2013 год. по гр. д. № 211/2013 год. на Разградския окръжен съд по подадената от Д. С. Д. и С. Д. С. от [населено място], чрез адвокат Ем. С., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: