2
определение по гр.д.№ 2342 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 18.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2342 от 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано по подадена от [фирма] касационна жалба срещу решение № 45 от 04.02.2015 г. по в.гр.д.№ 9 от 2015 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 1662 от 06.11.2014 г. по гр.д.№ 1499 от 2014 г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено ново решение за допускане на съдебна делба между Велико И. С., Ц. И. С. и [фирма] на останали в наследството на П. Н. К., починал на 10.06.1955 г. земеделски имоти /две ниви и едно пасище/ при квоти: 1/2 ид.ч. за Велико и Ц. С. и 1/2 ид.ч. за [фирма].
В касационната жалба се твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от него задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 1538 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., определение № 512 от 21.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 425 от 2012 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и определение № 951 от 18.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 6770 от 2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о./ по следния правен въпрос: „Произнасяйки се с отмяна на първоинстанционното решение за недопускане на делба и уважавайки предявеният иск по чл.34 ЗС, въззивният съд следва ли да се съобрази с обстоятелството, че въпреки че не е налице пропуск на съда да изпълни служебните си задължения по чл.146 ГПК за изготвяне на доклад съобразно изискванията на разпоредбата, както и че не са направени в срок правоизключващите или правопогасяващи възражения по чл.342 и чл.343 ГПК от страна на ищците, да мотивира решението си само на новопредставено доказателство, приобщено в противоречие с разпоредбата на чл.146, ал.3 и чл.147 ГПК”.
Ответниците по жалбата Велико И. С. и Ц. И. С. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за делба, и за постановяване на ново решение за допускане на делба на възстановените на наследниците на П. Н. К., починал на 10.06.1955 г., три земеделски имота /2 ниви и едно пасище/ при квоти: 1/2 ид.ч. за Велико и Ц. С. и 1/2 ид.ч. за [фирма], въззивният съд е приел, че ищците Велико и Ц. С. и ответното дружество [фирма] са съсобственици на тези имоти: защото Велико и Ц. С. са наследници на П. Н. К.- деца на неговата дъщеря В. П. Н., а ответното дружество е закупило останалата 1/2 ид.ч. от процесните имоти от останалите наследници на П. Н. К.- наследници на починалия му син Н. П. Н.. Изводът си, че ищците са наследници на П. К. въззивният съд е основал на представеното от ищците към исковата молба удостоверение за наследници на П. Н. К. и на представеното с въззивната жалба удостоверение за раждане на дъщеря му В. П. Н..
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касатора задължителна практика на ВКС: Както в тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 1538 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., така и в останалата задължителна практика на ВКС се приема, че въззивният съд може да приема представени с въззивната жалба нови доказателства, само в хипотезите на чл.266 ГПК: когато тези доказателства се отнасят до обстоятелства, които страната не е могла да узнае, посочи и представи в срок пред първоинстанционния съд или до обстоятелства, които са възникнали след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд или когато доказателствата не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати от него процесуални нарушения. В съответствие с тази задължителна практика на ВКС, в обжалваното решение на Русенския окръжен съд, макар и неизрично, е прието, че представените към въззивната жалба удостоверение за раждане на В. П. и ново удостоверение за наследници на П. К. следва да се приемат като доказателства на основание чл.266, ал.3 ГПК, тъй като не са били събрани от първоинстанционния съд поради допуснати от него процесуални нарушения на чл.146 ГПК и чл.193 ГПК. При представени по делото два официални свидетелстващи документа за едни и същи юридически факти, предмет на удостоверителното изявление, но с различно съдържание /представено от ищците удостоверение за наследници на П. К., според което П. Н. К. е имал две деца-дъщеря В. П. Н. и син Н. П. Н., и представено от ответника удостоверение за наследници на П. К., според което той е имал само едно дете- син Н. П. Н./ и при спор между страните относно верността на съдържанието на тези официални свидетелстващи документи, съгласно чл.193, ал.2 ГПК първоинстанционният съд е бил длъжен да извърши проверка на истинността на съдържанието на тези удостоверения за наследници и да укаже на страните, че във връзка с това се налага събиране на допълнителни доказателства и че в тежест на всяка от тях е да представи такива допълнителни доказателства. Като не е сторил това, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, в резултат на което не са били събрани като доказателства по делото представените с въззивната жалба писмени документи за проверка истинността на представеното от ищците и оспорено от ответниците удостоверение за наследници на П. К..
Посочените от касатора определение № 512 от 21.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 425 от 2012 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и определение № 951 от 18.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 6770 от 2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о./ са постановени по реда на чл.288 ГПК и като такива не представляват практика на ВКС по правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК: тъй като в тях не се дава отговор на такъв въпрос, а само се преценява дали са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на конкретно въззивно решение.
Предвид на гореизложеното не е налице посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, Първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 45 от 04.02.2015 г., поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 253 от 29.05.2015 г., постановени по в.гр.д.№ 9 от 2015 г. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.