Определение №460 от 19.7.2013 по ч.пр. дело №3517/3517 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 460

София, 19.07.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА

като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
ч.гр.дело № 3517/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. А. С. от [населено място], област М., чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-София, срещу разпореждане от 08.02.2013 г. по гр.д. № 15257/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав, с което е върната касационната му жалба с вх. № 79683 от 25.07.2012 г. против въззивно решение № 3802 от 28.05.2012 г. по гр.д. № 15257/2011 г. на Софийски градски съд като нередовна, поради невнесена в срок държавна такса. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното разпореждане с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че в законоустановения едноседмичен срок касаторът не е отстранил нередовността на касационната си жалба според дадените указания и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, я е върнал.
Разпореждането е законосъобразно.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 25.07.2012 г. с вх. № 79683, като не е внесена дължимата държавна такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване в размер на 30 лв. – чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифа ГПК. С разпореждане от 07.12.2012 г. въззивният съд в изпълнение на указанията на ВКС, дадени с разпореждане № 196 от 29.11.2012 г., е оставил без движение касационната жалба, с указания в едноседмичен срок от съобщението касаторът да внесе дължимата държавна такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване в размер на 25 лв., тъй като е внесъл такава в размер на 5 лв., за което той е уведомен чрез адв. П. на 25.01.2013 г. В указания срок, който изтича на 01.02.2013 г., касаторът не е отстранил нередовността на касационната жалба, а именно да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на 25 лв., поради което с обжалваното разпореждане касационната му жалба е върната като нередовна. Неоснователни са възраженията на касатора, че съгласно чл. 10 ЗОДОВ, във вр. с чл. 2а, т. 1 от Тарифа ГПК дължимата държавна такса е в размер на 10 лв., а за касационното обжалване с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Тарифа ГПК е в размер на 5 лв., които са внесени от него, тъй като в случая таксата, която касаторът следва да внесе е за произнасяне по допустимостта на подадената от него касационна жалба и съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифа ГПК и тя е в размер на 30 лв., като държавната такса, която е регламентирана в разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Тарифа ГПК е във връзка с разглеждането на касационната жалба по същество в случай, че касационното обжалване бъде допуснато. В случая правилно въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е отстранил нередовността на касационна си жалба, въпреки дадената му възможност от въззивния съд затова, поради което следва да се приложат последиците на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, като касационната жалба бъде върната като нередовна.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане като постановено в съответствие със закона, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 08.02.2013 г. по гр.д. № 15257/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top