О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
гр. София, 26.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 879/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община чрез ст. юрисконсулт Й. А., против решение № 7478 от 11.10.2016 г., постановено по възз.гр.д № 7095/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 16.02.2015 г. по гр.д № 49556/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 47 с-в, с което е прието за установено по предявения от [фирма] че Столична община не е собственик на недвижим имот, представляващ помещение в сграда за трафопост до бл. 376 в[жк]в [населено място], представляващо обект с идентификатор 68134.4083.272.1 по кадастрална карта и регистри на [населено място].
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следния въпрос, за който твърди да е обусловил крайния резултат по делото: „Търговско дружество придобива ли право на собственост върху конкретен имот по чл. 17а ЗППДОБП в случай, че същият е включен в баланса на дружеството след влизане в сила на ЗМСМА – 17.09.1991 г. ?“. Позовава се на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Заявява, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 64/10.02.2010 г. по гр.д № 2612/2008 г. по описа на ВКС, III г.о. и решение № 1253/30.12.2008 Г. по гр.д № 3541/2007 г. описа на ВКС, III г.о., а от друга страна бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото поради настъпилите социално-икономически промени.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Отрицателният установителен иск за собственост е предявен по отношение на нежилищен имот с площ от 37, 77 кв.м., който се състои от едно помещение със санитарен възел и самостоятелен вход, и се намира в северната част на сграда – трафопост, построена през 1991 г. Отбелязан е в кадастралната карта и регистри като самостоятелен обект с отделен идентификатор, а при оглед на място вещото лице е установило, че се ползва за работилница за ремонт на велосипеди. Първоинстанционното решение, с което искът е уважен, е потвърдено, като е прието, че ответната страна – Столична община не е доказала наличие на придобивен способ по отношение на имота съобразно разпределената доказателствена тежест. Съдът е приел, че процесното помещение няма характеристиките на самостоятелен обект на правото на собственост, а напротив – част е от енергийния обект /трафопост/ по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ. Отделното му заснемане няма правопораждащо вещни права действие, а констатациите на вещото лице в обратен смисъл са счетени за надхвърлящи компетентността му. Позовал на събраните гласни доказателства и е установил, че помещението от момента на построяването на трафопоста е използвано като монтьорски пункт и склад от ищеца, поради което доводите му, че помещението към момента на построявеното му било със статут на държавна собственост съгласно чл. 2 от Закона за електростопанството /1975 г./, а впоследствие е преминало в патримониума на съответното държавно енергийно предприятие, чийто правоприемник е [фирма], са основателни. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК и е приел, че не се установява по делото процесният имот да служи за задоволяване на общински нужди и да представлява част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на ЗМСМА. Счел е за неоснователни и доводите за наличие на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП – преобразуване на държавно предприятие. Посочено е, че с разпореждане № 46/07.11.1991 г. на МС Асоциация „Енергетика“ е преобразувана в „Н.“, впоследствие преобразувано в търговско дружество, чийто правоприемник е ищцовото дружество и е невъзможно помещението към тази дата да е включено в капитала на дружеството, липсват и изрични доказателства енергийният обект да е заприходен в баланса на съответното енергийно предприятие. Софийски градски съд е съобразил, че в този случай преценката дали правото на собственост е преминало в патримониума на общината с влизане на ЗППДОбП в сила се прави с оглед на обстоятелствата по какъв ред е извършено изграждането на съответния обект, с какви средства е било финансирано, кой правен субект е осъществявал действията по поддържането на обекта, включително и по управление и стопанисване. От доказателствата по делото е установено, че процесното помещение е ползвано само от енергийното предприятие –ищец до отнемането му по административен ред, а общината – ответник не е извършвала никакви фактически действия по стопанисване и управление. Изводите на съда за липса на доказан придобивен способ от Столична община по отношение на процесното помещение не се разколебават и от съставените и приложени по делото актове за общинска собственост, още повече предвид обстоятелството, че в тях помещението е посочено като самостоятелен обект на правото на собственост, какъвто юридически не е според даденото разрешение от въззивния съд. С тези мотиви Софийски градски съд е потвърдил решението на първостепенния съд, с което отрицателния установителен иск за собственост против Столична община по отношение на процесното помещение е уважен.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по повдигнатия въпрос. Така поставен той отново препраща към тезата на ищеца, че процесното помещение от 37,77 кв.м. представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Противно на заявеното в изложението на основанията на за допускане на касационно обжалване, въззивният съд с ясни и конкретни мотиви е обосновал защо не счита помещението за отделен обект на правото на собственост, включително и като е отказал да кредитира заключението на вещото лице в тази част. Оспорването на правилността на изводите на съда представлява касационно основание, а не отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В този смисъл са и дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т.1 на ТР № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на поставен въпрос, обусловил решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това. За изчерпателност на постановеното определение, следва да се маркира, че в цитираните от касатора решения съдът е направил различни правни изводи, обусловени от различна фактическа обстановка. Въззивният съд не е отрекъл, възприетото в практиката на ВКС, че енергийните съоражения биват придобити от общината по силата на §7, ал. 1, т. 7 ЗМСМА, но в случай, че трафопостът обслужва само територията на общината и не е включен в уставния фонд на търговско дружество, каквито не са установените факти по настоящото дело. От друга страна приложеното решение № 1253/30.12.2008 г. по гр.д. № 3541/2007 г. по описа на ВКС не попада в предметния обхват на претендираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е постановено по реда на чл. 218а, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 218и ГПК /отм./, а не по чл. 290 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил трайната практика на ВКС по релевантните въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7478/11.10.2016 г. по гр.д. № 7095/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: