Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
2427_16_opr_288_partage_ІІ_prix
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 03.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2427 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. срещу въззивно решение № 409 от 23.11.2015 г. по възз.гр.д. № 363/2015 г на Софийския окръжен съд, г.о., по извършване на съдебна делба, в частите, с които
1. е оставена без разглеждане жалбата на А. Н. Д. относно оценката на делбения имот и производството е прекратено в тази част;
2. е потвърдено решение № 7 от 09.01.2015 г. по гр.д. № 41/2009 г. на Ихтиманския районен съд, с което е изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим имот – първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ ХІ-921, в кв. 77 по регулационния план на [населено място] баня, с площ 471 кв.м. между следните съделители и при следните делбени части: А. Н. Д. с 24 /36 идеални части, К. Д. А. с 6 /36 идеални части, Д. Е. А. с 3 /36 идеални части, А. Е. Д. с 3 /36 идеални части, като е отхвърлен предявения по реда на чл.346 ГПК от А. Н. Д. срещу К. Д. А., Д. Е. А. и А. Е. Д. иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за сумата 7 500 лева – обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот за периода от 28.08.2007 г. до 28.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
3. А. Д. е осъден да заплати на А. Е. Д. 300 лева адвокатско възнаграждение;Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Л. К. А. в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалваното решение, излага и евентуални доводи за неоснователност на касационната жалба.
Останалите насрещни страни не са подали писмени отговори и не са изразили становище.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за съдебна делба, за който в чл.280,ал.2 ГПК не е предвидено ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд по доводите във въззивната жалба е приел следното:
Относно способа за извършване на делбата: до делба е допуснат един недвижим имот, който е неподеляем, поради което способите – теглене на жребий и разпределение на имотите, не са приложими в конкретния случай. Недвижимият имот следва да се изнесе на публична продан, тъй като не може да бъде възложен в самостоятелен дял на съделител въпреки заявената претенция за това. Недопустимостта на възлагането следва от приетото с т.8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, според което при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт (какъвто е конкретният казус), е налице смесена съсобственост и възлагане по реда на чл.349,ал.2 от ГПК е недопустимо.
Относно оценката на делбения имот: при избрания способ за извършване на делбата установената в хода на съдебното производство пазарна цена е от значение само и единствено за определяне на дължимата държавна такса. пазарната цена, при която ще се реализира публичната продан на имота, се определя от съдия изпълнителя при описа на имота. следователно в случаите по чл. 348 от ГПК в съдебното решение не се съдържа воля на съда за пазарната стойност на имота, поради което и такова произнасяне не подлежи на самостоятелно обжалване.
Относно иска с правно основание чл.31,ал.2 ЗС: ищецът А. Д., чиято е тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав, които обуславят правото на претендираното обезщетение, не е установил да е отправил писмена покана до първоначалния съделител Д. М., тъй като не се установява приложената такава да е била надлежно връчена. Въззивният съд споделя съображенията на първоинстанционния съд за това, че показанията на свидетелката не следва да бъдат кредитирани.
Жалбоподателят извежда правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, каквато не сочи, и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1) коя е първоначалната цена на недвижим имот – предмет на делба, който е изнесен на публична продан – тази, която е установена по делото за делба (със заключение на вещо лице) или цената трябва да се определи от съдебен изпълнител.
Въпросът е обуславящ като част от въпроса дали първоинстанционното решение по извършване на делбата чрез изнасяне на неподеляем имот на публична продан подлежи на обжалване в частта, с която съдът е определил действителната пазарна оценка на недвижимия имот.
Тъй като жалбоподателят не сочи решения на ВКС и на съдилищата, в които въпросът да е разрешен по различен начин, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК
Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и доколкото е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, каквато е отразена в определение № 507 от 20.10.2010 г. по ч.гр.д. № 473/2010 г., ІІ г.о. на ВК, постановено на основание чл.274,ал.3 ГПК, с което в отговор на правен въпрос е прието, че посочването на т.н. „първоначална цена на имота в хипотезите на извършването на делбата чрез изнасяне делбения имот на публична продан не е елемент от диспозитива на решението по чл.348 ГПК по арг. на чл.485 ГПК, а именно, че при публичната продан първоначалната цена на имота се определя от вещо лице в производството при съдебния изпълнител. Цената на делбения имот, при извършване на делбата чрез изнасяне имота на публична продан, е от значение за определяне стойността на дяловете и съответно за определяне на дължимите държавни такси – чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В този смисъл е и приетото с решение № 166 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1390/2010 г., на ВКС, ІІ г.о. и с определение № 1 от 04.01.2016 г. по гр.д. № 5505/2015 г. на ВКС, І г.о.
Поради наличието на съдебна практика и липсата на обосновка за това, че тя е създадена поради неточно тълкуване на определени разпоредби, както и за наличие на изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяването на тълкуването, въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
2) може ли да се отхвърли един иск, ако са налице всички предпоставки за уважаването му.
Въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС,че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Този въпрос не е включен нито в предмета на спора за способа на извършването на делбата, нито за основателността на претенцията за обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС.
Всъщност този въпрос се свежда до това дали решението е правилно, като се основава на твърдение, че не е, т.е. представлява основание (довод, оплакване) за неправилност, предвидено в чл.281,т.3 ГПК..
Но доводът (основанието, оплакването) за неправилност на въззивното решение не е основание за допускане на касационно обжалване (по чл.280,ал.1 ГПК), а основание за проверка на правилността на решението (по чл.281,т.3 ГПК), което обаче може да бъде разгледано, при условие, че решението бъде допуснато до касационно обжалване. То не подлежи на разглеждане в това производство по чл.288 ГПК.
3) допустимо ли е със свидетелски показания да се установява връчването на писмо;
Въпросът не е обуславящ, тъй като видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той не е приел, че е недопустимо, а че събраните свидетелски показания не следва да се кредитират.
4) може ли да бъде възложен имот – предмет на делба, на един от съделителите, ако другите съделители не се противопоставят на това.
И този въпрос не е правен, той също се свежда до твърдение за неправилност на съдебното решение по извършване на делбата. Но дори и да се приеме, че е правен, той не е обуславящ, доколкото останалите съделители са изразили становище, че не са налице предпоставките по чл.349,ал.2 ГПК и че имотът следва да бъде изнесен на публична продан, поради което и съдът не е следвало да обсъжда хипотезата, на която е основан въпросът.
От изложеното следва, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски и не са представили нито списъци за разноски, нито доказателства за извършени разноски, поради което и на тях разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 409 от 23.11.2015 г. по възз.гр.д. № 363 /2015 г на Софийския окръжен съд, г.о.,, по касационна жалба на А. Н. Д..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.