О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
С., 04.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 2354 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1-във вр. чл. 129, ал. 3 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1881 от 19.ІІ.2013 г. на [фирма]-С., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение 187 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 13.ІІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 3029/2012 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на търговеца срещу първоинстанционното разпореждане на Софийския ОС, ТК, 1-и с-в, от 11.Х.2012 г. по чл. 129, ал. 3 ГПК: за връщане на неговата искова молба с вх. № 1738/10.VІІІ.2008 г., подадена против ответните [фирма]-гр. С. и [фирма]-гр. В. с предмет солидарното им осъждане да му заплатят сума в размер на 450 000 лв. /четиристотин и петдесет хиляди лева/, а също и мораторна лихва върху главницата в размер на 414 556.01 лв. /четиристотин и четиринадесет хиляди петстотин петдесет и шест лева и една стотинка/ за периода от 25.І.2005 г. и до 30.VІ.2012 г.
Оплакванията на търговеца частен касатор са както за недопустимост, така и за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение: поради това, че произнасянето на САС всъщност било „по целесъобразност” и защото постановяването му било извършено при допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 63 ГПК/, понеже този законов текст „не поставя изискване удължаването на срока да се иска само еднократно”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор [фирма]-С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното определение САС се е произнесъл по неуреден в законодателството правен въпрос, водещ до правен абсурд, а именно: „Дали при наличие на солидарност въз основа на договор за цесия, когато е налице нотариална заверка, единият солидарен длъжник може да иска заповед за изпълнение и издаване на разпореждане за незабавно изпълнение и срещу другия солидарен длъжник?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, частната касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предметна на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В процесния случай САС обаче се е произнесъл по въззивна жалба срещу разпореждане по чл. 129, ал. 3 ГПК, с което след извършена констатация, че и в пределите на веднъж вече продължен срок не е била довнесена дължимата, съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК, държавна такса исковата молба на търговеца настоящ частен касатор е била върната: на основание чл. 128, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно. Релевираният в изложението на частния касатор правен въпрос /неуреден законодателно/ въобще не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд, т.е. има изцяло хипотетичен характер, вкл. и предвид оплакването в жалбата, че това произнасяне било „по целесъобразност”. Но „спиране на производство” – в която и да е хипотезите по чл. 229 ГПК, винаги предпоставя че такова е било редовно учредено, а това е възможно единствено при искова молба без нередовности, каквато върнатата не е.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 187 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и състав, от 28.І.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 212/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2