О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София 07.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1326 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Д. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 1328 от 28.02.2017г. по в.гр.д. № 10792 по описа за 2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 9289 от 22.06.2016г. по гр.д.№ 36924/2015г. на Районен съд София като е отхвърлен предявения на основание чл.59 ЗЗД иск срещу „ЧЕЗ Електро България” за заплащане на сумата от 24 800лв., обезщетение за ползване на трафопост, изграден в недвижим имот, собственост на ищеца с площ от 7240кв.м., за периода от 22.04.2010г. до 30.06.3015г. и са присъдени съответните разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
За да счете предявения иск за неоснователен, въззивният съд е приел, че ползването на процесния трафопост е осъществено въз основа на установено по силата на ЗЕЕЕ/отм./ сервитутно право в полза на електроразпределителното дружество, което право, съгласно §26 от ПР на ЗЕ, запазва действието си и понастоящем /т.е. ползването не е без правно основание/. Дружеството има право безвъзмездно да ползва частта от имота на ищеца, в която се намира енергийния обект, съответно правото на ищеца да упражнява собствеността си е ограничено по силата на закона, което изключва възможността му да претендира обезщетение за ползването от страна на дружеството. Извън горното, съдът е преценил иска и като недоказан, тъй като ищецът не е установил, че именно ответното дружество е ползвало трафопоста през процесния период. Изложените мотиви са, че дейността по преносът и разпределението на ел. енергията, както и експлоатацията на електроразпределителната мрежа не са предмет на търговската дейност на „ЧЕЗ Електро България”АД, който има за предмет на дейност общественото снабдяване с ел.енергия, съгласно ЗЕ, поради което и същият се явява ненадлежен ответник.
В представеното изложение, касаторът излага две групи доводи.
Първите са свързани с присъдените от въззивната инстанция разноски в негова тежест, на основание чл.78 ал.8 ГПК за юрисконсулско възнаграждение, в размер на 200лв. Тези доводи обаче не могат да бъдат обсъждани, доколкото съгласно чл.248 ал.1 ГПК, компетентен да се произнесе по искането за изменение или допълване на постановения въззивен акт в частта за разноските е въззивния съд. Това налага, след произнасяне по останалата част от жалбата, същата да бъде препратена за произнасяне по направеното искане.
Втората група доводи, които касаторът излага са във връзка с учреденото по силата на закона сервитутно право и легитимацията на ответника да отговаря по предявения иск за обезщетение. Позовава се на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като единственият конкретен и ясен въпрос, във връзка със спора, който формулира е: „Страна ли е по делото „ЧЕЗ Електро България”АД като продавач и доставчик на стока, преминаваща” по недвижимия му имот? Положителният си отговор на постановения въпрос мотивира с факта, че именно посочения от него ответник е този, на когото той заплаща стойността на ползваната енергия. Счита, че търговските правила на международното право изискват отговорността за транспорта на стоката да е на „ЧЕЗ Електро България”АД, който я фактурира. В тази връзка поставя и въпроса: „При валидни за легална търговска сделка условия, ако се докаже че не са изпълнени, издаваните въз основа на тях фактури, от какви съществени пороци страдат и какъв е процесуалния ред за поправяне на недостатъците? Позовава се на противоречие на въззивния акт с ТР по т.д.№ 5/2015г. на ОСГТК на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „ЧЕЗ Електро България”АД, чрез пълномощника М., с който се оспорват както нейната допустимост, първо тъй като въззивния акт не подлежи на обжалване и второ поради липса на посочените от касатора основания за допустимост, така и нейната основателност. Отделно ответната страна счита жалбата за нередовна поради липса на приподписване от адвокат, поради което желае да бъде върната.
Настоящият съдебен състав намира, че подадената касационна жалба не е нередовна, доколкото същата – към настоящия момент, след като –по тази причина е била оставена без движение, е приподписана от адвокат. Същата не е недопустима на основание чл.280 ал.3 ГПК, пред вид цената на иска от 24 800лв., след приетото изменение на иска.
След преценка на наведените от касатора основания по чл.280 ГПК, съдебният състав счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, поради липса на надлежно общо и специално основание за допустимост, във връзка с поставените въпроси. Въпросът, относно пороците на сделката, сключена при условия, които не са изпълнени, освен че за първи път се поставя пред настоящата инстанция, също не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, поради което не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, разяснени в т.1 от ТР №1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не съставлява надлежно общо основание и въпросът, касаещ активната легитимация на ответника по делото, „ЧЕЗ Електро България”АД, доколкото решаващите мотиви на съда са за неоснователност на предявения иск, поради липса на предпоставка по чл.59 ЗЗД /ответникът ползва част от имота на ищеца на правно основание, съответно не е налице обогатяване на ответника за сметка на ищеца/, а не са свързани с процесуалната легитимация. Не е налице и посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като е налице трайно установена съдебна практика в подкрепа на развития от въззивния съд решаващ довод, във връзка със законово установеното сервитутно право по чл.60 ал.2 т.1 ЗЕЕЕ/ отм./ Същото предоставя възможност за ограничаване, в обичайните за експлоатацията на енергийния обект параметри, собствеността на лицето, притежаващо право на собственост в имота. Севритутното право по ЗЕЕЕ / отм./ , възниква по силата на закона с реализиране на съответния енергиен обект и собственикът на вещта, явяваща се „засегнат имот“ следва да търпи действието му, в името на търсения от законодателя баланс между обществен и частен интерес. /вж. решение по гр.д.№ 4715/2016г. на ІІ г.о./
Противоречие на въззивния акт с цитираната от касатора тълкувателно решение не е налице, защото същото е постановено по въпрос, касаещ придобиване на право на собственост върху недвижим имот въз основа на публична продан,ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнителя не е фигурира построената в имота сграда, който няма връзка с настоящето производство /вж.т.3 от ТР №1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1328 от 28.02.2017г. по в.гр.д. № 10792 по описа за 2016г. на Софийски градски съд.
ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски градски съд за произнасяне по искането за изменение на въззивния акт в частта за разноските, съдържащо се в началната част на изложението на основанията за допустимост.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.