4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
[населено място] ,09,06,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на втори юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 37 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Николова С. против решение № 1539 / 18.07.2013 год. по гр.д.№ 1904 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с което е отменено решение на СГС от 06.03.2013 год. по гр.д.№ 2693 / 2012 год. в частта,в която [фирма] е осъдено да заплати на касаторката,на основание чл.226 ал.1 КЗ,обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лева и вместо това отхвърлен така предявеният иск като неоснователен. Въззивното решение се сочи като неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и като необосновано.Касаторът счита, че съдът е следвало да съобрази обхвата на предоставената на пълномощника,сключил от нейно име и за нейна сметка споразумение със застрахователя,представителна власт и липсата на изричното му овластяване за отказ от бъдещи претенции за обезщетяване на същите неимуществени вреди.Така направеното от пълномощника изявление за отказ от бъдещи претенции страната счита нищожно и като такова – непораждащо правни последици.По начало намира неприложим института на спогодбата в правоотношението по обезщетяване на пострадали от застраховател,по силата на задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ на водача на МПС , причинил увреждането .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба, като счита,че не са обосновани основания за допускане на касационното обжалване.Позовава се на задължителна съдебна практика – постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС – досежно допустимостта на института на спогодбата в правоотношението по обезщетяване на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.Наличието на тази задължителна и непротиворечива съдебна практика,по мнение на страната , изключва наличието на хипотеза по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване .
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ,въззивният съд се е позовал изключително на сключеното между пострадалата – ищца и ответника – застраховател, чрез пълномощник на ищцата , споразумение от 01.04.2011 год.,в което е изразено съгласие за обезщетяване претърпените от смъртта на дъщеря й , в причинна връзка с настъпило по вина на водача на застрахован при ответника по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ лек автомобил, неимуществени вреди , до размера на сумата от 25 000 лева,като изрично е изразена / т.6 / пълна удовлетвореност от същото и декларирано, че за в бъдеще ищцата няма да има претенции от какъвто и да е характер,вкл. за обезщетяване на неимуществени вреди, към застрахователя , а и към наследниците на виновния водач / макар последните да не са страна в споразумението/.Въззивният съд,цитирайки задължителна съдебна практика – решения постановени по реда на чл. 290 ГПК в същия смисъл – е приел,че по изрично заявената воля на страните споразумението урежда пълно и окончателно обезщетяването на търпимите от ищцата неимуществени вреди и искът й за обезщетяването им в по-висок от приетия за достатъчен и удовлетворяващ я спрямо застрахователя размер , е неоснователен .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните два въпроса : 1 / Действителен ли е / поражда ли правни последици / заявен от пълномощник на едно лице отказ от бъдещи претенции на същото, без да е било овластено за това ? и 2 / При липса на уредена в КЗ спогодба между застраховател и увреден , сключена такава съставлява ли основание за отхвърляне на иск срещу застрахователя,за обезщетяване на неимуществени вреди,за разликата над полученото съгласно спогодбата обезщетение от пострадалия ?.Първият от въпросите е зададен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а вторият – и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – поради противоречие на постановеното въззивно решение с решение от 06.07.2011 год. по гр.д.№ 1615/2011 год. на САС,7 състав,потвърдено с решение № 220 / 07.01.2013 год. по т.д.№ 1106 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Първият от въпросите е формулиран превратно спрямо предмета на волеизявлението на пълномощника,който не е заявил отказ от бъдеща претенция на представлявания , с неудовлетворен към момента на отказа предмет,а в съответствие с упълномощаването си от ищцата е определил размер на дължимото се,справедливо по субективната му преценка обезщетение,поради което и декларирал пълното й удовлетворяване , последица на което е изявлението за непредявимост на бъдещи искове с идентичен предмет – обезщетението за неимуществени вреди. При това ищцата и след отговора на ответника, позоваващ се на сключеното споразумение,не е навела довод за действия на пълномощника без представителна власт или при превишаване на същата,поради което и относими към такова възражение мотиви въззивното решение не съдържа. Напротив, изрично е посочено, че ищцата не е направила възражение за нищожност или унищожаемост на сключеното споразумение.Следователно така формулираният въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – не е включен в предмета на спора и отговор на същия не е обосновал решаващите мотиви на въззивното решение . Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е достатъчно да обоснове допълнителния селективен критерий в сочената хипотеза , който и съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС предполага позоваване на непълна, неясна или противоречива правна норма,чието прилагане е създало противоречива съдебна практика или непротиворечива, но неправилна и подлежаща на преодоляване такава,с оглед промяна в законодателството или изменение на обществените отношения. Предварителен отказ от права действително е недопустим, но в случая изявлението на пълномощника на ищцата,макар формулирано с идентична лексика,не съставлява такъв отказ, тъй като не се касае за неудовлетворена към момента на заявяването на „отказа от бъдещи искове„ претенция.Такъв отказ би бил недопустим за тепърва проявили се вреди, в причинна връзка с деликта / ексцес – така реш.№ 43 от 15.03.2011 год. по т.д.№ 414/ 2010 год. на ІІ т.о. ВКС / или за вреди,които по вид не са били предмет на постигнатото споразумение, какъвто не е настоящия случай.
Вторият от поставените въпроси по същество цели преценка на правилността на крайния извод на съда по прилагане правните последици на сключеното споразумение,като действително.Въпросът е фактологичен, тъй като отговорът му се предпоставя от съдържанието на конкретното сключено споразумение и доколко от волеизявленията на страните в същото е изводимо изрично признание,че обезщетението покрива претърпените вреди.В последния случай и съгласно константната задължителна съдебна практика – решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – сключеното споразумение изключва основателността на последващ иск за обезщетяване в по-висок от вече договорения и възприет за окончателен размер / така реш.№ 178 от 03.12.2012 год. по т.д.№ 1104 / 2009 год. на ІІ т.о.,реш.№ 204 от 04.07.2011 год. по гр.д.№ 220 / 2010 год. на ІV г.о., реш.№ 306 от 07.06.2011 год. по гр.д.№ 1556 / 2009 год. на на ІV г.о.,реш.№ 478 / 22.07.2010 год. по гр.д.№ 943 / 2009 год. на ІV г.о.,реш.№ 147 от 22.01.2014 год. по т.д.№ 333/ 2012 год. на ІІ т.о. ВКС и др..
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1539 / 18.07.2013 год. по гр.д.№ 1904 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, 7 състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :