О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 07,06,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1064 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6700/3.VІІІ.2009 г. на „А” Е. – гр. Б., област Р. , подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. П от АК Р. , против онази част от въззивното решение № 229 на Русенския ОС, ГК, от 9.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 466/09 г., с което дружеството е било осъдено да заплати на М. на з. и х. , чрез окръжната д. „З”-гр. Велико Т. , сума в размер на 11 711.52 лв.
Оплакванията на касатора „А” Е. са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или, алтернативно, да бъде постановен съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който обективно съединените искови претенции на м-вото за неплатена арендна вноска за стопанската 2005/06 г. и неустойка за забава върху изплащането на същата да се отхвърлят изцяло.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „А” Е. – гр. Б., област Р. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Русенският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос досежно възможността да бъде придадено обратно действие на договор за аренда, за който вид сделки конститутивен бил елементът на вписването им. В противоречие със задължителните постановки на ТР № 1 от 4.І.2000 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2000 г. било произнасянето на Русенския ОС по процесуалноправния въпрос – същият и от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, свеждащ се до възможността със свидетелски показания да се установява състоянието на отдадени под аренда площи при направено от арендатор възражение, че неизпълнението му се дължи на непреодолима сила.
Ответното по касация министерство на з. и х. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на д-вото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Русенския ОС, касационната жалба на „А” Е. – гр. Б., област Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., в израза „практика на ВКС”, употребен в текста на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, се включват и решенията на отделни състави от гражданската и търговската колегия на този съд, но постановени вече по реда на чл. 290 от този сега действащ процесуален закон /в сила от 1.ІІІ.2008 г./. В случая касаторът „А” ЕООД-гр. Бяла, област Р. се позовава на едно решение № 1076/21. ХІ.2008 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС по гр. д. № 4728/07 г., което обаче е било постановено по реда на чл. 218е, ал. 1 ГПК /отм./, а също и на две решения на Великотърновския апелативен съд: № 315/1. ХІІ.2006 г. по т.д. № 501/05 г., както и № 147/7.VІ.2006 г. по гр. д. № 193/06 г., за които няма данни те да са влезли в сила. Поради това дори и по служебен почин на настоящия състав на ВКС, тези две въззивни решения не могат да бъдат обсъждани на плоскостта на друга предпоставка – тази по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване. Що се отнася до цитираното и представено от касатора решение на ВКС, то по никакъв начин не се отнася до релевирания от него материалноправен въпрос за евентуалното обратно действие на аренден договор, а и в чл. 6 от процесния, сключен в течение на стопанската 2004/05 г., страните са постигнали съгласие, че действието му е „за срок от 5 стопански години, считано от стопанската 2004/05 г.”.
В заключение, релевираният от касатора „А” ЕООД-гр. Бяла процесуалноправен въпрос: за недопустимостта да се установява със свидетелски показания състоянието на отдадени под аренда площи – по повод направено от него в първата инстанция възражение, че неизпълнението му се дължи на непреодолима сила, въобще не е такъв, по който въззивният съд „да се е произнесъл” с атакуваното решение. Той се свежда до оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но по никакъв начин не представлява правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение на Русенския ОС, който да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Напротив, в протоколното си определение от откритото с.з. на 12.VІ.2009 г. Русенският ОС е констатирал, че обстоятелствата, за които е бил поискан разпит на свидетеля П са нито нововъзникнали, нито новоузнати” от търговеца въззивник. Ето защо атакуваното въззивно решение не би могло да е постановено в противоречие със задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1 от 4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС. При положение, че те запазват значението си и при действието на чл. 266 ГПК, очевидно не е налице въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 229 на Русенския окръжен съд, ГК, от 9.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 466/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т.д. № 1* по описа за 2009 г.