О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 07.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети и шести юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 235 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 706/10.І.2009 г. на „Е” АД – гр. В., подадена чрез процесуалния му представител адв. Е от АК В. , против въззивното решение № 525 на Варненския ОС, ГК, от 3. ХІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 600/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1* на Районен съд В. от 17.ІV.2008 г. по гр. д. № 7846/07 г. С последното спрямо акционерното д-во – настоящ касатор е било признато за установено по иска на Г. М. Ц. от гр. В. с правно основание по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, че той не дължи за доставена му електроенергия сума в размер на 2 198.32 лв. за периода от 3.VІІІ.2005 г. и до 3.ІІ.2006 г., която е била начислена като „корекция на сметка въз основа на показанията на трифазен електромер”.
С оплаквания за необоснованост и за незаконосъобразност касаторът „Е” АД-гр. Варна претендира касиране на обжалваното въззивно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който отрицателният установителен иск на Ц. от гр. В. да се отхвърли: като неоснователен и недоказан.
В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, касаторът „Е” АД – гр В. поддържа, че с обжалваното от него решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, „който е от значение за точното прилагане на правото (осн. по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Г. М. Ц. от гр. В. писмено е възразил чрез процесуалния си представител адв. Н от АК- В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията в жалбата, подадена от „Е” АД-гр. Варна.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на „Е” АД – гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
С. , че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, поради което достъпът на търговеца-касатор до него ще следва да бъде отказан, са следните:
Обосноваващата приложно поле на касационното обжалване предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на която касаторът се позовава в изложението си към жалбата, не предвижда хипотеза, в която въззивната инстанция да се е произнесла по въпрос, който да е „от значение за точното прилагане на правото”. Напротив, императивно законодателят е предвидил в текста на визираната т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, че процесуалноправният или материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, следва да е такъв, който удовлетворява кумулативното изискване да е в равна степен от значение за точното прилагане на закона, но така също и за развитието на правото въобще. Като материалноправен въпрос, по който Варненският ОС се е произнесъл с обжалваното въззивно решение, търговецът-касатор сочи прието в противоречие с уредените в О. условия на договорите за продажба на ел. енергия хипотези положение, че за извършване на корекция на сметките на потребител следвало да има предварително замерване с еталон и съставяне на съответния констативен протокол. Дали обаче е била нарушена цитираната в изложението на касатора клауза на чл. 40, ал. 2, т. 2 от тези негови О. условия, е въпрос, отнасящ се до релевираното в жалбата основание за касиране на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. І-во ГПК, а то – по аргумент от текста на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, е нещо различно от всяко от трите основания за допускане на касационно обжалване. Недопустимото в случая отъждествяване на първото от основанията за отмяна на неправилните въззивни решения, от една страна, с това по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване – от друга, прави изложението на касатора „Е” АД-гр. Варна обективно непригодно да аргументира допустимостта на касационния контрол.
С оглед изложеното се налага извод, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от „Е” АД-гр. Варна въззивно решение на Варненския ОС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 525 на Варненския окръжен съд, ГК, от 3. ХІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 600/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 235 по описа за 2009 г.