2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
С., 10,07,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 396/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Р. Г. М. против определение №12 от 10.01.2012г. по ч. гр.дело №10/2012 г. на Окръжен съд – [населено място].
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на подадената частна касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено, след реализирано производство по чл.285 ГПК, касаторът М. е заявила, че основния правен въпрос бил –„На лице ли е основание да се даде ход на частната жалба след като сме внесли държавна такса за разглеждане на частната ни жалба”. Направен е лаконичен извод, че страната считала, че са налице основанията по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.Посочила е, че не съществуват и пречките по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на иска била над 10000лв.и в заключение е посочила пак така лаконично че считала, че практиката на ВКС била константна по „отношение допустимостта на обжалване… на определенията на въззивния съд, когато с тях се прегражда развитието на делото”. Други доводи няма развити.
Касаторът М. не е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. От изложеното следва, че заявения извън контекста на правния спор общ и хипотетичен въпрос,относно това дали следвало да се даде ход на частната жалба ако държавната такса е внесена няма характеристика на релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Още повече, че така поставен въпросът е и неясен с оглед това, че за държавната такса, невнасянето, на която е довело до постановяване на връщане на въззивната жалба на страната, липсват данни да е внесена до настоящия момент, а от друга страна частната жалба против това разпореждане е преценена като редовна, тъй като по нея- както е отбелязала и страната е внесена държавна такса- като същата е разгледана от въззивния съд. Страната не е изложила каквито и да е доводи относими към лимитивно изброените предпоставки на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, въпреки дадената й възможност, поради което се налага извод, че не са установени предпоставките по този текст, което е и единственото условие за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №12 от 10.01.2012г. по ч. гр.дело №10/2012 г. на Окръжен съд – [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: