1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 11 октомври 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гражданско дело № 3274 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, във връзка с чл.577 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 76850/06.06.2016г. на Н. Й. Б., чрез адвокат Г. М. от САК, срещу определение № 10420 от 25.04.2016 г. по ч. гр.д. № 1739/2016 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава отказа на съдията по вписванията при Софийски районен съд да впише заличаване на възбрани и ипотека върху имот, бивша собственост на [фирма], в несъстоятелност, придобит чрез покупко-продажба от Н. Й. Б. по реда на чл.718, вр. с чл.717а ТЗ. В частната касационна жалба се съдържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на определението, тъй като при продажбата по чл.718, ал.1 ТЗ, всички ипотеки и вещни права, учредени след първата ипотека върху продадения имот се погасяват ex lege. Изложени са съображения, че извършената от синдика продажба е приравнена на публична продан, поради което общата възбрана/запор изгубват автоматично действието си, без да се налага това да се оповестява на третите лица, по отношение на които мярката продължава да действа до прекратяване на производството по несъстоятелност. Счита също, че за заличаване на ипотеката не е необходимо представяне на удостоверение по чл.175, ал.2 ЗЗД, след като не е отразено в протокол на съдебния изпълнител /синдика/, че купувачът поема обезпеченото задължение по съгласие с ипотекарния кредитор, нито има вписано такова съгласие в имотния регистър.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото въпроси разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (цитирано е определение № 98 от 28.02.2013 г. по ч.гр.д. № 1229/2013 г. на ВКС, I г.о.) и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, които се свеждат до това, приложимо ли е изискването на чл.19, ал.2 от Правилника за вписванията /ПВ/ за представяне на удостоверение за липса на съгласие за запазване на ипотеката по чл.175, ал.2 ЗЗД, в хипотезата на чл.718, ал.1 ТЗ, както и прилага ли се разпоредбата на чл.175, ал.1 ЗЗД по отношение на вписаните възбрани върху продадения от синдика имот.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че на 05.10.2015 г. съдия по вписванията при Софийски районен съд е отказал заличаването на вписаните възбрани и ипотека върху недвижим имот в София, придобит от Н. Й. Б. по реда на чл.718 ТЗ от синдика на търговско дружество в несъстоятелност, тъй като молителят не сочи в кои томове и под какъв номер са вписани ипотеката и възбраните, а е представил единствено нотариалния акт за придобиването на имота. Съдът е възприел изводите на съдията по вписванията като е изложил допълнителни съображения за приложението на чл.19, ал.2 ПВ, вр. с чл.175, ал.2 ЗЗД и е приел, че искането за заличаване на ипотеката и възбраните е неоснователно, тъй като не е приложено удостоверение по чл.19, ал.2 ПВ, а разпоредбата на чл.175, ал.1 ЗЗД не намира приложение по отношение на наложените възбрани.
Съгласно дадените разяснения в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело определя рамките, в които съставът на Върховния касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая, поставените в частната касационна жалба въпроси са неотносими, поради следното: С указанията в Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, т.1, разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. Правилата на чл.32а ПВ се прилагат съответно и при отказ за заличаване, поради което въззивният съд правилно е приел, че постановеният отказ е законосъобразен след като частният жалбоподател е посочил в молбата си до съдията по вписванията, че иска да бъдат заличени вписаните възбрани и ипотека върху имота без да ги индивидуализира. В мотивите на обжалваното определение съдът се е произнесъл по поставените от частния жалбоподател въпроси, но с оглед констатираната нередовност на молбата с вх. № 58187/05.10.2015 г. на Н. Й. Б. за заличаване на вписаните ипотека и възбрани, даденото разрешение по отношение на тези въпроси не е от значение за крайните изводи на съда и изхода на делото. Разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК не се прилага в производството по вписване на актове относно недвижими имоти, поради което при нередовност на молбата, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ за заличаване на вписаните възбрани и ипотека. Когато тази нередовност се констатира и в производството по обжалване, съдът следва да потвърди отказа, без да посочва други аргументи. Изложените допълнително съображения в тази хипотеза имат разяснителен характер, тъй като не обуславят крайния извод на съда за потвърждаване на отказа, поради нередовност на молбата до съдията по вписванията.
Предвид гореизложеното, поставените от частния жалбоподател правни въпроси са неотносими и не обуславят допускане на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10420 от 25.04.2016 г. по ч. гр.д. № 1739/2016 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.