Определение №461 от 13.10.2015 по ч.пр. дело №4609/4609 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 461
София 13.10. 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 4609/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
С. Д. Г. е обжалвала с частна касационна жалба вх.№ 8448 от 11.05.2015г. определението на Бургаския окръжен съд № ІV-968 от 20.04.2015г. по ч. гр.д.№ 555/2015г. , с което е потвърдено прекратителното определение на Карнобатския районен съд № 708 от 13.12.2014г. по гр.д.№ 275/2014г.
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима при условията на чл. 280 ал.1 ГПК.
С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е приел, че подадената от С. Д. Г. искова молба е нередовна, тъй като в нея не е посочено ясно и безпротиворечиво на какво правно основание твърди, че е собственик на имота, предмет на ревандикационния иск , не са индивидуализирани частите от имота, за които се твърди, че се владеят от ответниците с местоположението им по действащия кадастрален и регулационен план на [населено място]. Представените с исковата молба скици не са актуални, а и съдът няма задължение да извлича данни от тях. Тези нередовности не са били отстранени и след оставянето на исковата молба без движение, с оглед на което са налице предпоставките на чл. 129 ал.2 ГПК за връщане на исковата молба.
Определението е въззивно и за да се допусне касационно обжалване , е необходимо да са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК – в изложението по чл. 284 ал.1 т.1 ГПК да е формулиран правен въпрос от значение за делото, разрешен от съда в противоречие със задължителната практика на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата , по този въпрос да има противоречива незадължителна съдебна практика, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
И. по настоящото дело правен въпрос за валидността на емлячния регистър – дали той е годно и достатъчно доказателство за установяване на правото на собственост по исковете с предмет земеделска земя, не е разглеждан от въззивния съд, тъй като е относим към доказване на правото на собственост, а не към придобивното основание като елемент от съдържанието на исковата молба, каквито са указанията на съда, дадени по реда на чл. 129 ал.2 ГПК.
Правният въпрос за начина на даване на указания от съда при констатиране на нередовност на исковата молба е от значение за делото, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Първоинстанционният съд е указал ясно в мотивите на определението, с което производството по делото е оставено без движение , че ищцата трябва да посочи на какво основание е придобила имота – въз основа на правна сделка, придобивна давност или друг предвиден в закона способ. Правното основание на иска обхваща фактите, от които произтича правото на ищеца , то предопределя и защитата на ответника срещу иска и затова следва да бъде посочено изрично, съдът не може да го извежда от представените по делото доказателства. В случая ищцата е въвела противоречиви твърдения в обстоятелствената част на исковата молба за основанието, на което е придобила собствеността върху спорните имоти – позовала се е на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ /което е само първи етап от процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността/, като същевременно е въвела твърдения за присъединено владение от нейния пряк наследодател преди реституцията, затова съдът основателно е констатирал нередовност на исковата молба. При дадени ясни указания за отстраняване противоречието в обстоятелствената част на исковата молба и процесуалното бездействие на ищеца в указания от съда срок по чл. 129 ал.2 ГПК за посочване на придобивното основание на имота, съдът е бил длъжен да върне исковата молба. Липсва противоречие между обжалваното определение и цитираното от частната жалбоподателка определение по ч.гр.д.№ 3645/2015г. на ВКС, ІV г.о. , постановено по жалба срещу отказа на съдията по вписванията да впише исковата молба, защото в него няма произнасяне за редовността й от гледна точка на основанието на предявения иск. Допълнително поставените въпроси относно индивидуализацията на имотите, предмет на ревандикацията по действащите планове и представяне на актуални скици, не са решаващи за делото, тъй като при дадени указания за отстраняване на няколко нередовности на исковата молба, неизпълнение на всяко едно от тях е основание за връщането й на основание чл. 129 ал.2 ГПК.
Няма противоречие с практиката на ВКС и по правния въпрос за предпоставките, при които е допустимо съдът да върне исковата молба по реда на чл. 129 ал.2 ГПК. Съгласно решение № 98 от 16.04.2014г. по гр.д.№ 588/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК за редовността на исковата молба във връзка с изискванията на чл. 127 ал.1 т.4 и 5 ГПК, съдът следи служебно. При констатирана нередовност, съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства – да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Точно по този начин е процедирал в случай първоинстанционния съд и макар в мотивите на разпореждането от 28.11.2014г. по гр.д.№ 275/2014г. на Карнобатския районен съд за оставяне на исковата молба без движение да е посочено, че нередовността е констатирана по повод отговора на исковата молба от ответника по един от обективно съединените искове, исковата молба е оставена без движение изцяло, тъй като нередовността свързана с основанието, на което ищцата твърди, че е собственик, се отнася и за трите обективно съединени иска. Следователно и по втората група правни въпроси не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК , частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския окръжен съд № ІV-968 от 20.04.2015г. по ч. гр.д.№ 555/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top