2
определение по гр.д.№ 679 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 15.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 679 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. М. срещу решение № 4960 от 03.10.2017 г. по в.гр.д.№ 534 от 2017 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4116 от 08.12.2016 г. по гр.д.№ 72 от 2016 г. на Районен съд- Гоце Делчев в обжалваната му част: за уважаване на предявения от К. Д. П. насрещен иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността за преустановяване от страна на Н. С. М. действията, с които пречи на К. Д. П. да упражнява правото си на собственост върху недвижим имот /УПИ VI-236 в кв.13 по плана на [населено място], утвърден със заповеди № 531 от 1983 г. и № 1599 от 1999 г. на кмета на [община], с площ 466 кв. м., при граници: изток- УПИ VII, запад- УПИ V, север- улица, юг- УПИ IX/, като премахне изградената в източната част на УПИ VI ограда /заграждение, стена/.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторката счита, че приетото в обжалваното решение противоречи на посочена от нея съдебна практика /Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС, решение № 14 от 22.02.2016 г. по гр.д.№ 4205 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 457 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр.д.№ 312 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 212 от 17.10.2014 г. по гр.д.№ 2159 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните поставени в изложението и доуточнени от ВКС правни въпроси:
1. Дали по предявен иск по чл.109 ЗС с искане за събаряне/премахване на сграда или част от нея съсобствениците на мястото, в което е изградена сградата, са задължителни другари ?
2. За уважаване на иск по чл.109 ЗС необходимо ли е защитата по чл.109 ЗС да съответства на нарушението, като се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия и състояния, в които се състои неправомерното въздействие, но без да ги надхвърля ?
3. За уважаване на иск по чл.109 ЗС необходимо ли е ищецът да докаже с какво неправомерните действия на ответника създават пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост ?
4. Недопустимо ли е решение по иск с правно основание чл.109 ЗС, когато в исковата молба не е посочена цената на иска ?
Освен това, според касаторката, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следите въпроси:
5. Може ли да бъде осъдено едно лице да събори нещо, построено от праводателя му, след като към момента на изграждането му ищецът или неговият праводател не е бил собственик на имота, в който е постройката ?
6. Допустим ли е иск по чл.109 ЗС, предявен от един съсобственик срещу друг, когато и двамата ползват съсобствения имот, без да има спор дали всеки ползва толкова идеални части, колкото е участието им в съсобствеността и ползването помежду им е отделено с ограда ?
В писмен отговор от 12.02.2018 г. ответницата по жалбата К. Д. П. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е уважен предявения насрещен иск по чл.109 ЗС, въззивният съд е приел, че ищцата по насрещния иск К. Д. П. и ответницата по насрещния иск Н. С. М. са съсобственици на следния недвижим имот: УПИ VI-236 в кв.13 по плана на [населено място], утвърден със заповеди № 531 от 1983 г. и № 1599 от 1999 г. на кмета на [община], с площ 466 кв. м., при граници: изток- УПИ VII, запад- УПИ V, север- улица, юг- УПИ IX/: ответницата Н. М. е собственик на 7/128 ид.ч., а ищцата К. П. е собственик на останалата част от имота. Прието е, че ответницата по насрещния иск е изградила в югоизточната част на съсобственото място ограда, състояща се от плътна бетонна част и ажурна част, изпълнена с бетонни и метални колове и оградна мрежа. Съоръжението не ограждало имота по регулационните линии, а на практика го разделяло на две части. Оградата била незаконна /за нея нямало издадено строително разрешение/. Тя пречела на ищцата по насрещния иск да упражнява правото си на собственост, тъй като преграждала достъпа й до част от съсобственото място. По делото нямало данни /доказателства/ съсобствениците да са си разпределили ползването на мястото, в изпълнение на което да е изградена процесната ограда. Прието е и че няма доказателства тази ограда да представлява подпорна стена, въпреки че в района на оградата има денивелация.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение няма основание за допускане на касационното обжалване на решението по поставените от касаторите въпроси поради следното:
1. Първият поставен въпрос /дали по предявен иск по чл.109 ЗС с искане за събаряне/премахване на сграда или част от нея съсобствениците на мястото, в което е изградена сградата, са задължителни другари/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и е напълно неотносим към приетата за установена по делото фактическа обстановка: Съдът е приел, че ищцата и ответницата са единствени съсобственици на имота: ответницата по насрещния иск Н. С. М. е придобила 7/128 ид.ч. от имота на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 105 от 18.05.2001 г., а ищцата по насрещния иск К. Д. П. е придобила останалата част от имота на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 93 от 07.08.2014 г. Тоест, прието е, че собствеността върху мястото, в което е изградена процесната ограда, принадлежи само на ищцата и ответницата по насрещния иск, но не и на трети лица, които не са страни по делото.
2. По втория поставен правен въпрос /за уважаване на иск по чл.109 ЗС необходимо ли е защитата по чл.109 ЗС да съответства на нарушението, като се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия и състояния, в които се състои неправомерното въздействие, но без да ги надхвърля/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и съдебната практика. Напълно в съответствие със съдебната практика въззивният съд е приел, че искането за събаряне на изградена в съсобствен имот ограда, която препятства възможността един от съсобствениците да ползва цялото съсобствено място, съответства на нарушението и представлява адекватна защита на правото на собственост на този съсобственик.
3. По третия поставен правен въпрос /за уважаване на иск по чл.109 ЗС необходимо ли е ищецът да докаже с какво неправомерните действия на ответника създават пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и съдебната практика. В съответствие с тази практика, за да уважи предявеният иск по чл.109 ЗС съдът е приел, че по делото е доказано, че изграждането на незаконната ограда в съсобственото място пречи на ищцата по насрещния иск да упражнява правото си на собственост върху това място в притежавания от нея обем.
4. Четвъртият поставен въпрос /недопустимо ли е решение по иск с правно основание чл.109 ЗС, когато в исковата молба не е посочена цената на иска/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като не е от значение за конкретното дело, по което цената на иска по чл.109 ЗС е посочена /в допълнителни молби към насрещната искова молба от 01.04.2016 г. и от 13.04.2016 г./ и е внесена държавна такса съобразно тази цена на иска. Доколко тази цена е определена правилно е въпрос, който не касае нито допустимостта, нито правилността на постановеното решение по съществото на спора.
5. Петият поставен въпрос /може ли да бъде осъдено едно лице да събори нещо, построено от праводателя му, след като към момента на изграждането му ищецът или неговият праводател не е бил собственик на имота, в който е постройката/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и не съответства на приетата за установена от съда фактическа обстановка: Съдът не е приел, че оградата е била построена от праводателя на ответницата по насрещния иск и то в период, когато ищцата не е била собственик на мястото. Последното са само твърдения на ответницата по насрещния иск, които не са приети за доказани от съда.
6. Шестият поставен въпрос /допустим ли е иск по чл.109 ЗС, предявен от един съсобственик срещу друг, когато и двамата ползват съсобствения имот, без да има спор дали всеки ползва толкова идеални части, колкото е участието им в съсобствеността и ползването помежду им е отделено с ограда/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не съответства на приетата за установена по делото фактическа обстановка: Съдът не е приел, че между съсобствениците на мястото, в което е построена оградата, няма спор относно начина на ползване на съсобственото място. Напротив, приел е, че няма доказателства съсобствениците да са си разпределили ползването на мястото, а от предявените по делото искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС е видно, че между тях има спор относно обема на притежаваните права в съсобствеността и съответно относно това как следва да се разпредели ползването на съсобственото място.
Поради изложеното и тъй като касаторката не е посочила други правни въпроси от значение за делото, не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд. Освен това, няма вероятност решението да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно, поради което касационното обжалване не следва да се допуска и на основание чл.280, ал.2 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Н. С. М. срещу решение № 4960 от 03.10.2017 г. по в.гр.д.№ 534 от 2017 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. С. М. от [населено място], [община], обл.Б., със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.И. К. да заплати на К. Д. П. от [населено място], [община], обл.Б., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ап.1, чрез адв.В. Д. на основание чл.78 ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.