5
определение по гр.д.№ 1286 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 15.10. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1286 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. А. П. срещу решение № 74 от 04.01.2019 г. по гр.д.№ 5054 от 2018 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV-Д въззивен състав, в частта, с която се потвърждава решение № 319153 от 22.01.2018 г. по гр.д.№ 55715 от 2016 г. на Софийския районен съд, I ГО, 42 състав, в частта за уважаване на предявения от Х. П. П. срещу Л. А. П. насрещен иск с правно основание чл.72 ЗС за сумата от 15 040 лв., представляваща увеличение на стойността на имота в резултат на извършени от П. подобрения в собствения на П. недвижим имот с площ от 606 кв.м., представляващ имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], Столична община, одобрена със заповед № РД-18-46 от 18.08.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], м.Чикерица, заедно с построената в него жилищна сграда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на насрещния иск- 22.02.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и в частта за присъдените разноски.
В жалбата се твърди, че решението на Софийски градски съд в обжалваната част е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, поради което според касатора е налице касационното основание по чл. 281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касатора практиката на ВКС: т.6 и т.7 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г. и Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. по гр.д.№ 149 от 1968 г. на ОСГК на ВС.
В писмен отговор от 20.03.2019 г. ответницата по касационната жалба Х. П. П. оспорва жалбата. Моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице /ответник по предявения насрещен иск/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.72 ЗС с цена на иска 15 040 лв.
Касационното обжалване на решението на Софийски градски съд обаче не следва да се допуска, тъй като няма противоречие между това решение и посочената от касатора практика на ВС:
1. В т.6 от ППВС № 6 от 27.X..1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г. е прието, че подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му. Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с приетото в това ППВС: съдът е обсъдил представените по делото доказателства за извършените подобрения /писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на съдебно-техническата експертиза/ и е мотивирал изводите си, че тези подобрения са извършени от ищцата по насрещния иск Х. П., след сключване на предварителния договор; че подобренията са довели до увеличаване на стойността на имота и че съществуват и към момента на постановяване на решението. Твърденията на касатора Л. П., че изградената в имота сондажна помпа не водела до увеличаване стойността на имота, тъй като не функционирала, противоречат на събраните по делото доказателства: представените по делото писмени доказателства /копия от фактури за изработка/, заключението на съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетеля П. Н., от които се установява, че сондажът за вода е направен и помпата е поставена от Х. П. през 2012 г., поставени били всички захранващи кабели и сондажната помпа работела и се използвала, като поставяването на тази помпа увеличава стойността на имота с посочената от вещото лице сума.
2. В т.7 от ППВС № 6 от 27.X..1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г. е прието, че подлежащите на премахване незаконни строежи не представляват подобрения и не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. В последния случай при определяне на стойността им съдът следва да държи сметка за евентуалното им премахване или отнемане в полза на държавата. Обжалваното решение не противоречи на приетото от Пленума на Върховния съд в горепосоченото постановление. По делото е прието за установено, че ищцата по насрещния иск Х. Птерова е извършила следните подобрения в процесния имот: монтиране на метална входна врата, поставянето на прозорци- П. дограма, извършване на сондаж на терена на дълбочина 60 м. за търсене на подпочвена вода, закупуване и монтиране на потопяема сондажна помпа с електрическо табло за управление на помпата, удължаване на плочата на входната тераса и изграждане на стълбище към втория етаж, циментова замазка върху част от плочата пред входа. Нито едно от посочените подобрения не представлява самостоятелна постройка и съответно не подлежи на премахване като незаконен строеж, поради което напълно в съответствие с приетото в т.7 от ППВС № 6 от 1974 г. съдът е присъдил сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на тези подобрения.
3. В Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. по гр.д.№ 149 от 1968 г. ОСГК на ВС се е произнесло по въпросите: дали държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, може да се ползва от разпоредбите на чл.71 и чл.72 ЗС; дали лице, което не е нито владелец нито държател, може да се ползва от тези разпоредби и как се уреждат отношенията между съсобствениците за подобренията, извършени от един от тях в съсобствен имот. Това тълкувателно решение е напълно неотносимо към настоящото дело, по което от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено и съдът е приел, че подобренията са извършени от купувача по предварителен договор Х. П., по време на действието на този договор- през 2012 г. и 2013 г. /тоест, преди неговото прекратяване/, поради което и в съответствие със закона /чл.70, ал.3 ЗС/ е прието, че Х. П. е приравнена на добросъвестен владелец и има правата по чл.72 ЗС.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд в обжалваната му част: няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения насрещен иск по чл.72 ЗС, решението по който е предмет на настоящето касационно производство, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като основание за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на Закона за собствеността и Закона за задълженията и договорите, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено, касационното обжалване на решението на Софийски градски съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящето производство и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът Л. П. дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата Х. П. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 2 025 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74 от 04.01.2019 г. по гр.д. № 5054 от 2018 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV-Д въззивен състав.
ОСЪЖДА Л. А. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], Столична община, [улица] да заплати на Х. П. П., ЕГН: [ЕГН] от [населено място], 1582, р-н Искър,[жк], [жилищен адрес]0 сумата от 2 025 лв. /две хиляди двадесет и пет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.