ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 461
София, 16.05.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 167 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А..Василева като особен представител на А. Т. Т. от [населено място], област София, срещу въззивното решение на СГС от 12.ХІ.2014г. по в.гр.д. № 8989/2014г.
Ответникът по касационната жалба И. Е. А. от С. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Б.В. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 12.ХІ.2014г. СГС е отменил решението на СРС от 07.ІІ.2014г. по гр.д № 28716/2011г. и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по чл.422 ГПК, че А. Т.Т. и Р. Т.Т. като наследници на първоначалния ответник Т. Т.Т. дължат при условията на разделност /по ? ид.част/ на ищеца И. А. 6666.67 евро, представляващи припадащата им се част от получената от наследодателката на Т. Т. и на заместилите го ответници Л. З. Т. сума 20000 евро по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 11.VІ.2008г., ведно със законната лихва от 17.ІІ.2011г. до окончателното изплащане.
Въззивният съд е оценил като неоснователно възражението на първоначалния ответник, че предварителния договор е сключен от Л. Т. в състояние, при което не е могла да разбира и да ръководи действията си. Упражняване на правото на унищожение по чл.31 ал.1 ЗЗД след смъртта на страна по договора, чиято воля е била опорочена, може да се осъществи само ако преди смъртта е било поискано поставянето на сключилото договора лице под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от договора. В случая ответниците нито твърдят, нито доказват, че преди смъртта на Л.Т. е бил предявен иск за поставянето й под запрещение. Освен това от текста на договора не може да се направи какъвто и да било извод, че тя е действала в състояние да не може да разбира или да ръководи действията си. При това положение въпросът дали спрямо продавачката е било налице основанието за унищожаемост по чл.31 ал.1 ЗЗД въобще не може да се разглежда в настоящото производство. Само като констатация е отбелязано и че възражението не е доказано, което е било в тежест на ответниците – непоставеното под запрещение лице се счита дееспособно и годно да разбира и ръководи постъпките си, не са представени медицински доказателства за психическото състояние на наследодателката, показанията на свидетелите са крайно недостатъчни за доказване на посочения факт, а психиатричната експертиза се базира на тях и на твърденията на първоначалния ответник, които не представляват доказателства. С оглед на това не е налице правомерен отказ за изпълнение на задълженията на продавачката и на наследниците й, произтичащи от предварителния договор. От друга страна, ответниците нито твърдят, нито доказват да са изпълнили изрично записаното в договора задължение за осигуряване на документите, необходими за нотариалното изповядане на сделката, то не може да се счита за изпълнено с даването на пълномощно от продавачката на ищеца за снабдяването с нужните документи – пълномощното не отменя и не прехвърля задължението върху ищеца, задължението е за продавача. Неизпълнението на това задължение е съществено, тъй като препятства сключването на окончателен договор. При това положение за ищеца се е породило правото да развали предварителния договор, изявлението му за което е достигнало до знанието на първоначалния ответник, и договорът е надлежно развален; по този начин е отпаднало с обратна сила основанието, на което ищецът е заплатил цената по предварителния договор до размера на идеалната част на първоначалния ответник – 1/3 от 20000 евро = 6666.67 евро, поради което искът е основателен.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и допълнителното му уточнение след указание на съда се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, без да се конкретизира такава, съгласно чл.422 ал.1 ГПК и чл.31 ал.1 ЗЗД, тъй като не разгледал и не се мотивирал по отношение на предпоставките по тези разпоредби; решението било постановено при непълнота на чл.31 ал.1 ЗЗД и в противоречие с практиката на съдилищата /без такава да се сочи/ с оглед новата европейска правна норма /непосочена/ относно мораториума да няма запрещения, поради което ВКС следвало да се произнесе с тълкувателно решение как да се прилагат европейските норми по отношение на чл.31 ал.1 ЗЗД – при липса на заведени дела и поставяне под запрещение, което не би могло да се случи с оглед европейската конвенция за защита интересите на гражданите, как ще се доказва хипотезата по чл.31 ал.1 ЗЗД при подписване на договори, когато се иска унищожаването им, при липса на действителна воля поради слабоумие или душевна болест, но без поставянето на лицата под запрещение. Налице било и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за точното прилагане на закона, което в случая не било налице.
ВКС на РБ намира, че поставения въпрос по приложението на чл.31 ал.1 ЗЗД във връзка /вероятно, тъй като липсва конкретизиране/ с Конвенцията за защита на правата на хората с увреждания не обосновава допускането на касационно обжалване. Това е така, защото въззивният съд не се е произнасял по такъв въпрос и това не е довело до формиране на изводи, имащи решаващо значение за изхода на спора по делото. Следователно поставеният въпрос е неотносим и евентуалното произнасяне по него от касационния къс няма да доведе до промяна на резултата по делото. Следва да се отбележи в тази насока и обстоятелството, че Конвенцията е в сила за РБ от 21.ІV.2012г., а наследодателката на страните и страна по оспорения предварителен договор е починала още в началото на 2009г.
Не се е произнесъл въззивният съд и по поставения процесуалноправен въпрос. Въпреки решаващият извод, че в случая въпросът дали спрямо продавачката е било налице основанието за унищожаемост по чл.31 ал.1 ЗЗД въобще не може да се разглежда в настоящото производство, тъй като не е изпълнено условието по чл.31 ал.2 ЗЗД, съдът е мотивирал и извода си, направен само за констатация, че възражението в тази насока ответниците, чиято е тежестта, не са доказали поради липсата на писмени медицински доказателства за психическото състояние приживе на наследодателката Л.Т., недостатъчни за обосноваване на изводи в тази връзка показания на свидетели и основаване на съдебно-психиатричната експертиза на тези показания.
Изложените съображения налагат извод за липса на предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване, а именно, произнасянето от въззивния съд по имащи значение за изхода на спора материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, да са разрешавани противоречиво от съдилищата и/или да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Искане от ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящата инстанция не е заявено, нито са представени доказателства той да е направил такива.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV-Г състав, № 18212 от 12.ХІ.2014г. по гр.д № 8989/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: