6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 18.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1447 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадената по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК касационна жалба с вх. № 13594/9.ХІІ.2013 г. на Х.Н. К. от [населено място] против решение № 2110 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 8.ХІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1234/2013 г., с което е бил отхвърлен нейния осъдителен иск с правно основание по чл. 288 КЗ, предявен срещу Г. -София, за присъждането на обезщетение в размер на 90 000 лв. за понесени от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния дядо Ш. Ш. А. при ПТП, предизвикано на 28 юни 2010 г. от неправоспособния водач С. С. П. от [населено място], вкл. ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на вредоносното събитие.
Оплакванията на касаторката Х. К. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това и позовавайки се на приложената рецензия на проф. д-р М. Ч. към дисертационния труд на П. П. С., озаглавен „Гражданският иск в наказателния процес”, Х. Н. К. претендира касиране на атакуваното решение на САС и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдело „оставено в сила решението на РС-Нови Пазар”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Х. Н. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС съд се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона /чл. 265, ал. 2 КЗ, във вр. чл. 84, ал. 1 НПК/, както и за развитието на правото, а именно: „Дали е налице установено от закона право на иск за обезщетяване на неимуществени вреди от МПС, когато съответното ПТП с участието на това средство е довело до смърт на наследодателя на ищцата, явяваща се негова низходяща от втора степен и наследница по закон по правото на заместване?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответният по касация Г. -София писмено е възразил чрез свой юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в дължимия минимален размер – съгласно Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Конституираният в процеса като трето лице-помагач на страната на Ф. С. С. П. от [населено място], община [населено място], област Шумен, (явяващ се пряк делинквент) не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на поддържаните оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Х. Н. К.() от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В процесния случай, за да отхвърли прекия иск на касаторката Х Н. срещу ответното застрахователно д-во за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния дядо, настъпила при ПТП, Софийският апелативен съд е съобразил задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 2/1984 г. и създаващо приемственост с предходните ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., според която низходящите от втора и по-долна степен (внуци и правнуци), „въпреки че са в много по-близка родствена връзка, отколкото братята и сестрите”, не са включени в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Тази задължителна практика на ВКС /по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ нито търпи упрек, че е плод на неточно тълкуване, нито междувременно са настъпили относими промени в законодателството и в обществените условия, налагащи „осъвременяването й” – специално в посока на разширяване на въпросния кръг от легитимирани лица. Според текста на чл. 10, ал. 1 ЗН, низходящите на наследодателя, които са починали преди него /или са недостойни/, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. При безспорно установения по делото факт, че настоящата касаторка е била призована да наследи по закон своя дядо, защото нейният баща е починал преди него, тя встъпва само в припадащата й се част от оставеното от дядо й наследство, но без от това да се променя обстоятелството, че е негова низходяща от втора, а не от първа степен. Ето защо, като постановено в стриктно съответствие с разяснението на ППВС № 2/30.ХІ.1984 г., че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, е посочен изчерпателно в постановления № 4/19761 г. и № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд „и няма основания за разширяването му”, атакуваното въззивно решение не разрешава правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона /чл. 265, ал. 2 КЗ и чл. 84, ал. 1 НПК/, както и за развитието на правото. Ирелевантно в тази връзка е посоченото в приложената рецензия на проф. д-р М. Ч. мнение на дисертанта /П. С./, свеждащо се до „категорично несъгласие с възприетото в ППВС № 2/1984 г., според което братята и сестрите, както и възходящите и низходящи от втора и по-горна степен са изключени от кръга на лицата, които могат да предявят граждански иск в наказателния процес за претърпени неимуществени вреди, обосновано с разбирането, че подобно указание е в противоречие със законовите правила на НПК”.
С оглед изложеното не се констатира да е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, а при този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното застрахователно д-во искане по чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, касаторката ще следва да бъде осъдена да му заплати юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, възлизащо на 3 230 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2110 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 8.ХІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1234/2013 г.
О С Ъ Ж Д А Х Н. К, ЕГН [ЕГН] от [населено място], с посочен по делото съдебен адрес в [населено място], област Шумен, [улица], /за адв. М. Марков/ – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 и 8 ГПК – да заплати на Г. със седалище в [населено място], [улица], СУМА в размер на 3 230 лв. (три хиляди двеста и тридесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1447 по описа за 2014 г.