3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
гр. София, 24 октомври 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3807 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 10769/30.05.2019 г., подадена от „Алмапласт“ ЕООД срещу разпореждане от 23.04.2019 г., постановено по частно гр. дело № 996/2019 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното разпореждане са върнати частна (неточно наименована „касационна“) жалба с вх. № 5914/25.03.2019 г. и частна (неточно наименована „касационна“) жалба с вх. № 7457/12.04.2019 г., подадени от жалбоподателя срещу определение № 805/05.03.2019 г., постановено по същото частно гр. дело на САС.
За да постанови обжалваното разпореждане, апелативният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил в срок дадените му указания да представи доказателства за внасянето на държавната такса, дължима за разглеждането на частната жалба с вх. № 5914/25.03.2019 г., както и че частната жалба с вх. № 7457/12.04.2019 г. е просрочена.
Частната жалба с вх. № 10769/30.05.2019 г. срещу така постановеното разпореждане, по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване акт на апелативния съд. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че разпореждането на съда от 27.03.2019 г., с което са дадени указанията за представяне на доказателства за внасянето на държавната такса, не било получено надлежно от дружеството-жалбоподател и то не било надлежно уведомено за тях, поради което и не изпълнило указанията. Поддържа се и че частната жалба с вх. № 7457/12.04.2019 г. била подадена в законоустановения срок.
Ответниците по разглежданата частна жалба не са подали отговори на същата.
Разгледана по същество, частната жалба с вх. № 10769/30.05.2019 г. е неоснователна по следните съображения:
Препис от постановеното от САС определение № 805/05.03.2019 г. е надлежно връчен на дружеството-жалбоподател – съгласно чл. 50, ал. 3 от ГПК – на адреса му на управление, чрез управителя му Ж. Т., на 13.03.2019 г., видно от разписката-съобщение, удостоверяваща това връчване (лист 101 от ч. гр. дело № 996/2019 г.). При това положение, едноседмичният преклузивен срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК за обжалването на това определение е изтекъл в края на работния ден на 20.03.2019 г. (сряда).
Частната жалба с вх. № 7457/12.04.2019 г. е подадена в деловодството на САС (няма данни и твърдения тя да е подавана по пощата) на 12.04.2019 г. – далеч след изтичането на този законоустановен преклузивен срок, поради което поддържаното от жалбоподателя в обратна насока е неоснователно.
Частната жалба с вх. № 5914/25.03.2019 г. е подадена по пощата на 21.03.2019 г., видно от пощенското клеймо (лист 110 от ч. гр. дело № 996/2019 г.), т.е. – също след изтичането на 20.03.2019 г. (сряда) на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК, поради което и тази частна жалба подлежи на връщане като просрочена, съгласно чл. 262, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Апелативният съд не е сторил това, а с разпореждане от 27.03.2019 г. е дал указания на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да ангажира доказателства за внесена държавна такса в размер 15 лв. по сметка на ВКС, както и че при неизпълнение на тези указания жалбата му ще бъде върната. Препис от това разпореждане от 27.03.2019 г. с така дадените указания е надлежно връчен на дружеството-жалбоподател – съгласно чл. 50, ал. 3 от ГПК – на адреса му на управление, чрез управителя му Ж. Т., на 03.04.2019 г., видно от разписката, удостоверяваща това връчване (лист 112 от ч. гр. дело № 996/2019 г.). С оглед на това, неоснователни са и твърденията и доводите на жалбоподателя, че това връчване не било надлежно и че той не бил надлежно уведомен за дадените му указания поради което не ги изпълнил. Преклузивният едноседмичен срок по чл. 262, ал. 1, във вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК за изпълнение на тези указания е изтекъл в края на работния ден на 10.04.2019 г. (сряда), като по делото няма данни, а и жалбоподателят не твърди да е изпълнил указанията в рамките на този срок, а и след неговото изтичане. Това обаче е без значение, тъй като (както вече беше посочено) частната жалба с вх. № 5914/25.03.2019 г. също е процесуално недопустима, като просрочена.
В заключение, и двете частни жалби с вх. №№ 5914/25.03.2019 г. и 7457/12.04.2019 г. подлежат на връщане съгласно чл. 262, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което постановеното им връщане с обжалваното разпореждане от 23.04.2019 г. е правилно като краен резултат. Обжалваното разпореждане е и валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 23.04.2019 г., постановено по частно гр. дело № 996/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което са върнати частната (неточно наименована „касационна“) жалба с вх. № 5914/25.03.2019 г. и частната (неточно наименована „касационна“) жалба с вх. № 7457/12.04.2019 г., подадени от „Алмапласт“ ЕООД срещу определение № 805/05.03.2019 г., постановено по същото частно гр. дело на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: