О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
[населено място], 24. 09. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3875 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. П. и Д. Д. Б. срещу решение № 131 от 21.12.2012 г. по гр.д.№ 2180 от 2011 г. на Софийския апелативен съд, 2-ри граждански състав, с което е потвърдено решение от 07.03.2011 г. по гр.д.№ 1967 от 2010 г. на Софийския градски съд, I ГО, 10 състав за отхвърляне като неоснователни на предявените от И. Д. П. и Д. Д. Б. срещу Ц. В. В. и К. Ц. В. искове с правно основание чл.42, б.”б” от Закона за наследството за прогласяване нищожност на саморъчно завещание на С. Т. Б. от 01.01.2008 г. и с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на Ц. В. и К. В. да предадат на И. П. и Д. Б. завещания с горепосоченото саморъчно завещание апартамент № 12, находящ се в [населено място], [улица], етаж 3, заедно с принадлежащите му избено помещение № 2, таванско помещение № 3 и 7,64 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място с площ от 339 кв.м., съставляващо УПИ … от кв.17 по плана на [населено място], м.”Крива река”.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практика на ВКС по следните процесуалноправни въпроси: 1. Трябва ли да бъде предварително представен по делото и събран по правилата на ГПК доказателствения материал, използван от вещите лица за изготвяне на заключенията им по назначена почеркова експертиза, 2. Може ли въззивният съд служебно да назначи експертиза, дори и да няма оплакване от страните по делото за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с допускане на експертизата и 3. Може ли съдът при оспорено от страната заключение по свой почин да назначи единична или тройна експертиза.
В писмен отговор от 16.05.2013 г. ответниците по жалбата Ц. В. В. и К. Ц. В. оспорват същата като недопустима и неоснователна. Претендират за разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените искове по чл.42, б.”б” от ЗН и чл.108 от ЗС, въззивният съд е приел, че от заключенията на съдебно-почерковите експертизи по делото безспорно е установено, че саморъчното завещание на С. Т. Б. от 01.01.2008 г. е написано и подписано от нея и поради това не е нищожно. Съдът е основал решението си на заключението на единична и тройна съдебно-почеркови експертизи, последната от които е назначена от въззивния съд по искане на ищците в подадената от тях въззивна жалба.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК от ищците-касатори 2 и 3 въпрос /може ли въззивният съд служебно да назначи експертиза, дори и да няма оплакване от страните по делото за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с допускане на експертизата и може ли съдът при оспорено от страната заключение по свой почин да назначи единична или тройна експертиза/ не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване на горепосоченото решение, тъй като не са от значение за конкретното дело, по което никоя от експертизите не е назначена служебно, по почин на съда: единичната почеркова експертиза е назначена по искане на ищците, направено още в исковата им молба, а тройната експертиза е назначена по искане на ищците-въззивници, направено във въззивната им жалба, в която се съдържат и твърдения за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ да бъде разширена единичната експертиза в тройна.
Първият от поставените от касаторите въпроси /трябва ли да бъде предварително представен по делото и събран по правилата на ГПК доказателствения материал, използван от вещите лица за изготвяне на заключенията им по назначена почеркова експертиза/ е относим към спора по конкретното дело, но по него не е посочена и представена противоречива задължителна или незадължителна практика на съдилищата. Поради това не е налице нито основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, нито основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на САС по този въпрос.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1350 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131 от 21.12.2012 г. по гр.д.№ 2180 от 2011 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Д. П.- ЕГН [ЕГН] и Д. Д. Б.- ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на Ц. В. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и К. Ц. В. от [населено място], [улица], ет.3, ап.12 на основание чл.78 от ГПК сумата 1350 лв. /хиляда триста и петдесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.