О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 25.10.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 460/2012 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
С частна касационна жалба вх.Nо 19059/16.07.2012 год. ,заявена от К. Й. Т. от [населено място] чрез адв.Д.С. – АК П. се иска отмяна на Определение Nо 2114 от 03.07.2012 година по гр.д. Nо 1521/2012 година на ОС-Пловдив и потвърденото Определение от 07.03.2012 година , постановено по гр.д. Nо 4524/2012 година на РС- Пловдив за прекратяване на исковото производство по чл. 124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на съдебна делба на основание чл. 75 ал.2 ЗН поради липса на правен интерес от избрания път на съдебна защита.
Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, основания за отмяната му, тъй като се касае до предявен иск по чл. 270 ал.2 ГПК.
С изложение към частната касационна жалба , допустимостта на обжалването се поддържа по чл. 280 ал.1 т. и т.2 ГПК с довод , че по процесуално-правния въпрос налице ли е правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността на съдебна делба –семейно жилище, извършена без предварително съгласие на съпруга –несобственик и извършена без участие на единия съпруг , когато част от поделеното жилище е съпружеска имуществена общност , въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана с Решение Nо 230 от 30.03.1995 год. по гр.д. Nо 1378/1994 год. на ВС- 4 отд., Решение Nо 324 от 19.02.1999 год. по гр.д. Nо 7/1998 г.на ВКС-4 отд. и Решение Nо186 от 27.06.2011 год. по гр.д. Nо 585/2010 год. на ВКС-1 отд.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса прегражда ли решение , постановено по уважена молба за отмяна по иска за съдебна делба на семейно жилище , част от което е съпружеска имуществена общност, поради неучастие в делбата на единия съпруг , пътя за разглеждане на иск за нищожност на извършената съдебна делба , на други фактически и правни основания, с твърдението , че е произнесено в противоречие с Решение Nо 374 от 12. 09.1989 год. на ВС по гр.д.Nо 318/89 год. на ВС-1 г.о.
Касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод ,че по въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе по наведено възражение за нищожност на съдебните решения, с които е извършена предходна делба, е произнесено в противоречие с Решение Nо 810 от 17.10.2008 год. по гр.д. Nо 2895/2007 год. на ВКС-1 отд.
По делото е постъпил писмен отговор в срока по чл. 275 ГПК от ответника Х. Т. , с което се излагат доводи за наличие на законови предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, налице са предпоставките на чл. 280 ал.2 ГПК , поради което същата се явява процесуално допустима .
С посоченото определение , второинстанционният съд е потвърдил определението на първата инстанция за прекратяване на исковото производство, приемайки , че ищцата няма правен интерес от предявения иск за прогласяване нищожността на съдебната делба на основание чл. 75 ал.2 ЗН.
Преценявайки наведените основания за допустимост и данните по делото, настоящият състав намира , че не са налице основания за допустимост на обжалването в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване на основания чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, касационният съд следва да селектира касационната жалба базирайки изводите си на преценка за наличие на противоречие със задължителна съдебна практика, съгласно разясненията на т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, а за да е налице основания да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК следва да са представени други решения на съдилища / незадължителна съдебна практика/ , обосноваваща извод за противоречиво разрешаване на извения с изложението на касатора правен проблем.
Не може да се допусне касационно обжалване по изведения процесуално-правния въпрос налице ли е правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността на съдебна делба –семейно жилище, извършена без предварително съгласие на съпруга –несобственик и извършена без участие на единия съпруг , когато част от поделеното жилище е съпружеска имуществена общност , тъй като самият въпрос съдържа две напълно несъвместими хипотези – при първата хипотеза се касае до иск по чл. 23 СК от 1985 г. /отм./ касае уредената от закона възможност, доколкото семейното жилище е индивидуална собственост на един от съпрузите, при разпореждане с него без съгласие на съпруга-несобственик, последният да поиска прогласяване недействителността на това разпореждане , без да е налице друг път на защита. Искът по чл. 75 ал.2 ЗН не може да бъде заявен самостоятелно, тъй като всеки друг установителен иск , следва да е налице правен интерес. Такъв интерес от самостоятелна защита няма , тъй като защитата на съсобственика е уредена от законодателя чрез осъдителни искове/ при непозволеното разместване на блага и лишаване от следващи се облаги / или чрез конститутивния иск за съдебна делба.
И. въпрос може да бъде приет за обуславящ само във втората хипотеза- а именно – при твърденията в исковата молба , че е разпореден имот съпружеска имуществена общност , но посочената съдебна практика по Решение Nо 230 от 30.03.1995 год. по гр.д. Nо 1378/1994 год. на ВС- 4 отд., се явява неотносима, след като касае хипотеза на предявяване на самостоятелен иск за обявяване на недействителност на разпоредителна сделка без съгласие на съпруга несобственик в хипотезите на чл. 23 СК от 1985 год. / отм./ .
Не може да се приеме , че прекратителното определение на въззивния съд противоречи на становищата , изразени с Решение Nо 324 от 19.02.1999 год. по гр.д. Nо 7/1998 г.на ВКС-4 отд./ – визира се хипотеза на нищожна съдебна спогодба- т.е. неучастието на лицето като страна в процес, приключил със съдебна спогодба , след като не е налице произнасяне по съществото на заявения иск, а само по неговата допустимост или на Решение Nо186 от 27.06.2011 год. по гр.д. Nо 585/2010 год. на ВКС-1 отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК прило, че съгласно чл. 75 ал.2 ЗН делбата на сънаследствен недвижим имот, в която не е участвал един от наследниците/ съделителите/ е абсолютно нищожна , правен интерес да се позовават на тази нищожност имат всички наследници/ съсобствении/ , но не и ако те са участвали при сключване на договор за доброволна делба , в която са участвали само наследниците и не са се позовали на недействителността по чл. 76 ЗН- т.е. произнесено по хипотеза , напълно различна от тази по делото.
Не може да бъде допуснато касационно обжалване и по въпроса прегражда ли решение , постановено по уважена молба за отмяна по иска за съдебна делба на семейно жилище , част от което е съпружеска имуществена общност, поради неучастие в делбата на единия съпруг , пътя за разглеждане на иск за нищожност на извършената съдебна делба, на други фактически и правни основания, тъй като въпросът не е обуславящ изхода на делото. Обстоятелството, че съдилищата са излагали някакви съображения за пълнота на изложението си , но не са обусловили крайния правен извод по делото, изключва възможността тези правни проблеми да бъдат квалифицирани при селекцията от състав на ВКС като правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе по наведено възражение за нищожност на съдебните решения, с които е извършена предходна делба, след като производството по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 75 ал.2 ЗН има коренно различен предмет от иска по чл. 270 ал.2 ГПК, поради което и не може да се търси противоречие с цитираното Решение Nо 810 от 17.10.2008 год. по гр.д. Nо 2895/2007 год. на ВКС-1 отд.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 19059/16.07.2012 год. ,заявена от К. Й. Т. от [населено място] чрез адв.Д.С. – АК П. за отмяна на Определение Nо 2114 от 03.07.2012 година по гр.д. Nо 1521/2012 година на ОС-Пловдив и потвърденото Определение от 07.03.2012 година , постановено по гр.д. Nо 4524/2012 година на РС- Пловдив за прекратяване на исковото производство по чл. 124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на съдебна делба на основание чл. 75 ал.2 ЗН поради липса на правен интерес от избрания път на съдебна защита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :