2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 461
София, 28.10.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на I т.о. в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2445 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.З ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от „Фореско“АД, гр. София срещу Определение № 562 от 06.08.2019г. по в.ч.т.д.№ 501/2019г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено Определение № 4303 от 24.04.2019г. по т.д.№ 63/2016г. на ОС Варна. Първоинстанционпият съд е върнал на основание чл.262,ал.2,т.2 ГГ1К депозираната от „Фореско“ АД въззивна жалба срещу постановеното по т.д.№ 63/2016г. по описа на ОС Варна решение.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно.
В изложението по чл.284,ал.1,т.З ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.З на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите:
// Дължи ли жалбоподателят заплащане на държавна такса за
въззивното обжалване. в случай, че определеният и от
първоинстанционпият съд размер е по-висок от законоустановения.
2/ Кой е компетентният съд, който следва да отстрани допусната
грешка при определяне размера на държавната такса за въззивно
обжалване.
Твърди се, че определението е и очевидно неправилно.
В писмен отговор насрещната страна „Консолид Комерс“ЕАД оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на частната касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Искането за допускане на обжалването е неоснователно. При безспорно установените но делото факти: че с разпореждане от 09.03.2017г. подадената от „Фореско“АД въззивпа жалба е била оставена без движение с указание за внасяне на държавна такса по нея; че до момента таксата не е внесена; че страната е използвала всякакви процесуални възможности /искане за освобождаване от внасяне на таксата, промяна в адреса па управление, искане за продължаване на срока за внасяне на таксата, обжалване па всички постановени актове след оставянето на въззивната жалба без движение/, поддържаната от жалбоподателя теза, че определената държавна такса от 100 423лв. „е неправилно изчислена с 47 стотинки в повече“ не може да послужи нито като основание за допускане на касационното обжалване поради „очевидна неправилност“, нито касационното обжалване може да бъде допуснато по поставените като „правни“ въпроси. В нито един момент от указанието за внасяне на таксата до връщането па въззивната жалба на 24.04.2019г. – в период от повече от две години, страната не е сезирала първоинстанционния съд с извода си, че „определеният размер е по-висок от законоустановения“. Поставените въпроси биха били релевантни само в случай, че страната бе внесла таксата в поддържания размер, т.е. без „спорните“ 47 стотинки.
Разноски от насрещната страна за производството не са претендирани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на
Първо т.о.
() П Р Е Д Е Л И
Не допуска касационно обжалване на Определение № 562 от 06.08.2019г. по в.ч.т.д.№ 501/2019г. на Апелативен съд Варна. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: