О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
гр.София, 30.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2056 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. С. П. срещу определение № 2* от 06.08.2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по ч.гр.д. № 1* от 2008 г., с което е оставено в сила определение № 6* от 11.04.2008 г. по гр. д. № 1939/2008 г. по описа на Варненския районен съд, ХІV състав, с което е прекратено производството по делото.
В частната жалба се твърди, че това определение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният състав неправилно тълкувал понятието за непряка дискриминация, не е констатирал изрично посочения в уточнителната молба признак на дискриминацията- имуществено състояние, не е схванал, че е налице непряк тормоз от страна на ответника спрямо нея чрез пряк тормоз върху наемателите на жилището й. Съществените процесуални нарушения се състоят в непроизнасяне по искането за разпит на свидетелите, неприлагане на правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл.9 от Закона за защита от дискриминация и общото правило за основаване на съдебния акт върху приетите от съда за установени обстоятелства по делото.
Като основания за допустимост на жалбата по чл.280, ал.1 от ГПК сочи противоречие с практиката на ВКС /решение № 556 от 30.6.2008 г. на ГК, Четвърто г.о. и решение № 1* от 28.11.2007 г. на Пето г.о./ и произнасяне на въззивния съд по въпрос за дискриминацията, който е от съществено значение за развитие за правото.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение констатира следното: Частната касационна жалба на П. П. е подадена на 21.08.2008 г. Поради това и по аргумент за противното от разпоредбата на пар.2, ал.11 от ПЗР на ГПК от 2007 г., настоящото производство следва да се разгледа по реда на новия ГПК. Жалбата е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /съобщението за обжалваното определение е получено от жалбоподателката на 14.08.2008 г., а частната жалба е подадена по пощата на 21.08.2008 г./.
Жалбоподателката е подала искова молба, с която е поискала от съда да констатира извършените от ответника И нарушения на основание чл.71, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, да го осъди да преустанови тези нарушения и да й заплати обезщетение за нанесените вреди. В обстоятелствената част на молбата обаче жалбоподателката не е посочила нито един факт, от който може да се достигне до извода, че действията на ответника представляват дискриминация, основана на някои от признаците, посочени в чл.4 от Закона за защита от дискриминацията. Районният съд е констатирал това противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, поради което с определение № 4* от 10.03.2008 г. е оставил производството без движение и е дал конкретни указания за отстраняване на тази нередовност. С молба от 19.03.2008 г. ищцата отново не е посочила действие на ответника, основано на дискриминационен признак. Едва след разпореждане № 5* от 24.03.2008 г. ищцата е заявила, че била дискриминирана въз основа на нейното имуществено състояние, като действителен собственик на спорния имот, но отново без да посочи конкретни дискриминационни действия, основани на този признак- различно третиране в сравнение с други лица-несобственици. Ето защо районният съд е прекратил производството, а въззивният съд с обжалвания съдебен акт е оставил в сила неговото определение. Тоест, единственият съществен въпрос, мотивирал съдилищата да постановят своите съдебни актове, е от процесуално естество- дали, след като е налице противоречие между обстоятелствената част и исканията, което ищецът не е отстранил, производството следва да бъде прекратено. Жалбоподателката обаче е посочила като основание за допускане на касационното обжалване противоречие с практиката на ВКС, като е цитирала решения, които касаят констатирани от съда нарушения по Закона за защита от дискриминацията. Въпросът, по който ВКС се е произнесъл в посочените от нея решения, е материалноправен, а не процесуалноправен и няма отношение към обжалваното определение, тъй като Варненският окръжен съд не се е произнесъл по съществото на спора дали е налице дискриминация. Ето защо не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на обжалването.
По същите съображения липсва и основанието по т.3 на същата алинея, тъй като обжалваното определение касае практиката на съдилищата при отстраняване нередовностите на исковата молба, която е достатъчно добре развита и не се нуждае от усъвършенстване. Съдилищата въобще не са достигнали до произнасяне по материалноправни въпроси, свързани с дискриминацията, произнасянето по които действително би могло да послужи за развитието на правото.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение приема, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което частната касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на П. С. П. срещу определение № 2* от 06.08.2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по ч.гр.д. № 1* от 2008 г., с което е оставено в сила определение № 6* от 11.04.2008 г. по гр.д. № 1939/2008 г. по описа на Варненския районен съд, ХІV състав, с което е прекратено производството по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.