Определение №461 от 5.12.2017 по ч.пр. дело №1960/1960 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
ГР. София, 05.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.11.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. № 1960/17 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Х. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1832/17 г. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на молбата на касаторката за изменение на дължимите от нея разноски, присъдени на ответника по иска Ж. А..
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежаща на обжалване част от въззивното решение, имаща характер на определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК по два материалноправни въпроса от предмета на производството:
1.Разкриването на действителната воля при упълномощаването и при липсата на договор за правна помощ и съдействие, как следва съдът да изведе извод, че разписката, при която липсват указан начин на плащане и реквизити при нейното оформяне служи като доказателство, удостоверяващо извършеното плащане?
2. Присъждат ли се разноски за адвокатски хонорар, ако в договора за правна помощ не е посочен начин на плащане – в брой или по банков път, а само е удостоверено, че сумата е внесена или платена или е изписана сума срещу текст „заплатено”?
Твърди, че въпросите се решават противоречиво от съдилищата и от ВКС, въпреки постановеното в ТР №6/13 г., т.1. В подкрепа на твърдението си цитира определения на ВКС и СГС.
ВКС на РБ, състав на трето г.о., намира, че сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: За да потвърди първоинстанционното решение за разноските, въззивният съд е споделил изводите в него, че на осн. чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска. В ТР №6/13 г., т.1 е указано, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, ако страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Така е и в случая – от адв. пълномощно и разписка на л.54 от делото се установява, че е уговорено процесуално представителство на отв. А. от адв. Г., за което е определено, уговорено и внесено възнаграждение от 1600 лв., изписано цифром и словом. С това са налице предпоставките за присъждане на възнаграждението в полза на ответника по иска.
Тези изводи съответстват на данните по делото и на приетото в ТР №6/13 г. ОСГТК, както и на цитираното от касаторката опр. по ч.т.д. №448/14 г. на второ т.о., в което е прието, че когато в договора за правна помощ е отразено, че сумата е платена, това означава, че възнаграждението е платено в брой, доколкото не се твърди плащане по банков път. Останалите две определения на ВКС, цитирани в изложението, не представляват задължителна практика, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. и ТР №2/23.09.11 г. ОСГТК. Твърдяното от касатора противоречие между тях и с въззивното определение, при съответствието на последното с ТР №6/13 г. по поставените въпроси, не обосновава наличие на основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1832/17 г. от 18.01.17 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top