4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 09.12. 2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3438 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Д. чрез пълномощника му адвокат К. К. против решение № 182 от 17.05.2016 г., постановено по гр.д. № 192 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение № 43 от 12.01.2016 г. по гр.д. № 717/2015 г. на Районен съд-Русе в атакуваната му част за отхвърляне на предявения по реда на чл.346 ГПК от С. В. Д. против С. Д. Т. иск за сумата 20 500 лв., представляваща половината от платени от него погасителни вноски по два договора за кредит, сключени на 12.06.2006 г.
С. Д. Т. чрез пълномощника си адвокат С. К. е подала писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
По реда на чл.346 ГПК С. Д. е предявил иск за сумата 20500 лв., основан на следните твърдения: през 2004 г. майка му закупила апартамент за сумата 13000 евро /каквато е действителната цена, а не тази посочена в нотариалния акт/, която той й осигурил чрез банков кредит и заем от физическо лице; след месец майка му продала апартамента за сумата 14 000 евро /каквато е действителната цена, а не тази посочена в нотариалния акт/; по същото време страните закупили процесните апартамент и гараж за сумата 18000 евро, от които майка му осигурила 16200 евро, част от които е и продажната цена от 14 000 евро; през 2006 г. ищецът изтеглил два банкови заема, с които погасил задължението си по заемите от 2004 г., като по този начин заемите от 2006 г. са вложени в закупуването на апартамента и гаража и са погасявани изцяло от него след фактическата раздяла през октомври 2007 г. Първоинстанционният съд е открил производство по чл.193 ГПК по оспорване на двата нотариални акта в частта, в която е удостоверена стойността на имотите, предмет на договорите за покупко-прадажба; отказал е да допусне поисканите от ищеца гласни доказателства на основание чл.164 ГПК и е отхвърлил иска. Във въззивната си жалба ищецът е навел доводи за необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради несъбиране на поисканите от него гласни доказателства.
Въззивният съд е констатирал, че по искането на жалбоподателя е било открито производство по оспорване по реда на чл.193 ГПК на представените от него нотариални актове за покупко-продажба, сключени от неговата майка и трети лица, относно удостоверената в тях продажна цена, като е приел, че правилно и в съответствие с процесуалния закон районният съд е разпределил доказателствената тежест в това производство като е възложил на жалбоподателят да установи действително платената продажна цена. Счетен е за неоснователен доводът, че незаконосъобразно съдът не е допуснал посочените от него свидетели, като са изложени съображения, че разпоредбата на чл.194 ГПК сочи, че проверката на истинността на оспорения документ се извършва чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица, но тази разпоредба не преодолява забраната, визирана в чл.164, ал.1 т.2 ГПК, съгласно която е недопустимо чрез свидетелски показания да се опровергава съдържанието на официален документ. Приел е, че възприемането на застъпеното от ищеца становище би означавало изцяло да се обезмисли съществуването на забраната на горецитирания текст,тъй като във всеки един случай заинтересованата страна би поискала откриване производство по оспорване истинността на съответния документ и при всяко открито такова производство посочената забрана ще следва да отпадне. В производството по оспорване на документа, визираната в закона проверка следва да се извърши само с допустими от закона доказателствени средства, а в настоящият случай тази проверка не може да се базира на свидетелски показания, които се явяват недопустими с оглед горепосочената забрана.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът С. Д. формулира следните правни въпроси:
1) съставлява ли оспорването верността на официален свидетелстващ документ по реда на чл.193 ГПК опровергаване съдържанието на официален документ по смисъла на чл.164, ал.1, т.2 ГПК
2) приложима ли е забраната на чл.164, ал.1, т.2 ГПК при направено оспорване на верността на нотариално удостоверяване по реда на чл.193 ГПК
Посочените въпроси следва да бъдат уточнени до въпроса: съставлява ли оспорването на цената на обективиран в нотариален акт договор за покупко-продажба, по който оспорващия не е страна, оспорване верността на официален свидетелстващ документ и приложима ли е забраната по чл.164, ал.1, т.2 ГПК.
По този въпрос не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото сочената от касатора практика на ВКС дава тълкуване по други въпроси – че е неприложима забраната на чл.164 ГПК и е допустимо със свидетелски показания да бъде оспорено връчването на нотариална покана; за допустимостта да се представят доказателства и след изтичане на преклузивните срокове, когато производството по чл.193 ГПК е открито след изтичането им; за приложението на чл.266, ал.3 ГПК когато първоинстанционният съд е отказал да допусне поискани от страната доказателства.
Поставеният от касатора и уточнен от съда въпрос е обуславящ за изхода на спора, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 182 от 17.05.2016 г., постановено по гр.д. № 192 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение № 43 от 12.01.2016 г. по гр.д. № 717/2015 г. на Районен съд-Русе в атакуваната му част за отхвърляне на предявения по реда на чл.346 ГПК от С. В. Д. против С. Д. Т. иск за сумата 20 500 лв., представляваща половината от платени от него погасителни вноски по два договора за кредит, сключени на 12.06.2006 г.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът С. В. Д. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 410.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: