4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
С., 09,06,2014година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3860/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Д. Н. от [населено място] против решение от 23.05.2013 г. по гр.д. №90/2013 г. на Монтански окръжен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. Посочил е, че правният въпрос, съобразно ТРОСГТК №1/09г., чиято т.1 е възпроизвел бил свързан с приетото от съда „че процесната запис на заповед представлява редовна от формална страна ценна книга, способна да породи менителничен ефект”. Вторият въпрос бил- „ процесния запис на заповед съдържа ли подлежащо на изпълнение задължение”. Посочено е, че според касатора, било налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросите били разрешени с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС както и с решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК, като такива не са посочени. Касаторът е възпроизвел част от касационната си жалба съдържаща оплакване за неправилност на решението на първостепения съд, от което е възпроизведена конкретна част.След възпроизвеждане на диспозитива на т.4 на ТРОСГТК №1 /09г. е изброил няколко въпроса свързани с редовност на менителничния ефект, за които е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В заключение е заявено че на касаторът е „ трудно да коментира основанията, поради които съдът е приел основателност на исковата претенция, тъй като мотивите в тази насока са взаимно противоречиви… но каквито и да са мотивите, накарали съда да отхвърли исковата претенция те са в противоречие с утвърдената практика на ВКС”. Последвало е изброяване на решения и определения не само на ВКС но и на съдилищата.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Материалноправният, респективно процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание поставените въпроси,” че процесната запис на заповед представлява редовна от формална страна ценна книга, способна да породи менителничен ефект” и „ процесния запис на заповед съдържа ли подлежащо на изпълнение задължение” са фактически, а не правни и съответно неотносими към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на тях, страната не е сочила и допълнителен критерий, а само е поддържала общо изразено противоречие с актовете посочени в т.1 на ТРОСГТК №1 /09г., които обаче, не е конкретизирала, нито е обосновавала каквото и да било конкретно противоречие, дори и само като правен извод. Следователно, по отношение на тях не е обоснован нито общия, нито допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване.
Възпроизвеждане на текста на касационната жалба, съдържащ доводи за неправилно процедиране на първостепенния съд, както и възпроизвеждане на части от решението на същия съд е ирелевантно спрямо основанията за допускане на касационно обжалване не само защото предмет на такова е само решението на въззивния съд, а и поради това, че оплакванията за неправилност на изводите на съда/ на въззивният , оставил в сила решението на първостепенния/ са неотносими към производството по чл.288 ГПК.
Изброените в пет точки въпроси, относими към изразеното от страната становище за нередовност на менителничния ефект, дори и да се приемат за релевантни въпреки, че не е указана връзката им с решаващите мотиви на съда, също самостоятелно не могат да обосноват приложно поле на касационно обжалване, именно с оглед интерпретирания от страната диспозитив на т.4 на ТРОСГК №1/09г.. с който е дадено задължително указание относно съдържанието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, в какъвто смисъл касаторът, обаче, не е развил каквито и да било доводи – нито относно неяснота или непълнота на конкретна приложена от въззивния съд норма,налагаща тълкуването й, нито относно неправилно формирана съдебна практика.Освен това по поставените въпроси относно индивидуализацията на поемателя, наличието на дата в записа на заповед, указание за мястото на плащане е налице многобройна съдебна практика в това число и задължителна / с която съдът се е съобразил или най-малкото не е сочено конкретно противоречие с неговите мотиви/, която изключва приложение на соченото основание. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че представения запис на заповед / в оригинал/ е редовен от външна страна, тъй като отговарял на изискванията на чл.535 ТЗ за форма – съдът подробно е изброил и разгледал реквизите на зписа на заповед съобразно изискванията на закона и е направил извод за редовност на менителничния ефект. Приел е още, че с оглед данните по делото – заключението на съдебно-почерковата експертиза- е видно че подписа в записа на заповед с попълнена дата -01. 08.2007г. и РКО№342/01.08.2007г. / удостоверяващ че посочената в записа на заповед сума 13000лв. е получена от Н./ са на настоящит касатор- П. Н.. Прието е още, че самият ответник е признал, че е подписал процесния запис на заповед в съдебно заседание от 10.05.2011г. Прието е за недоказано противопоставеното от ответника по спора – сега касатор възражение за наличие на друго каузално правоотношение / извън поддържаното от ищеца/. Така е направен извод за правилност на акта на първостепения съд, с който иска е бил уважен. С оглед тези решаващи мотиви, страната не е поставила релевантен правен въпрос. Изброената практика, с изричната уговорка, че „ каквито и да са мотивите накарали съда да отхвърли исковата претенция, те били в противоречие” с цитираните решения не могат да обосноват наличие на валиден довод за такова противоречие обосноваващо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като приложените актове третират различна фактическа обстановка, предполагаща разглеждането на различни правни въпроси, като касаторът не е поддържал обединителен критерий – като например правен въпрос, за който да твърди, че е разрешен различно в тези актове и обжалвания, нито ги е сравнявал с конкретни доводи.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.05.2013 г. по гр.д. №90/2013 г. на Монтански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: