О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 07.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 189 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 213/16.І.2009 г. на Е. „С” – гр. В., подадена от процесуалния му представител адв. М. М. от АК- В. , против онази част от решение № 194 на Варненския апелативен съд, ГК, от 5. ХІІ.08 г., постановено по гр. д. № 376/08 г., с която този едноличен търговец е бил осъден по предявен от министерство на отбраната иск с правно основание по чл. 236, ал. 2 ЗЗД да заплати на последното сума в размер на 4 770.64 лв., като обезщетение за продължилото без основание ползване на недвижим имот за период от 2 години и 3 месеца след прекратяване на наемното правоотношение помежду им и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от предявяване на иска и до окончателното й изплащане.
С оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност ЕТ-касатор претендира отменяване на това въззивно решение в обжалваната негова осъдителна част и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който претенцията на министерството на отбраната с правно основание по чл. 236, ал. 2 ЗЗД да се отхвърли изцяло в предявения й по делото размер.
В съдържащо се в обстоятелствената част от текста на жалбата му изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ЕТ-касатор изтъква, че въззивният съд се е произнесъл в осъдителната част на решението си „по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона”, изразяващ се в необсъждане на едно относимо към предмета на спора писмено доказателство, който пропуск на решаващия съд представлявал по същество: „нарушение на процесуалните правила”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация министерство на отбраната е изразило становище чрез изрично упълномощен юрисконсулт, че жалбата на Е. е изцяло неоснователна, поради което тя следвало „да се отхвърли”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на Е. „С” –гр. Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване поради което достъпът на ЕТ-касатор до него ще следва да бъде отказан, са следните:
Релевираната от касатора предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК обхваща кумулативното изискване на законодателя конкретният процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с атакуваната осъдителна част на своето решение, да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и да е едновременно с това релевантен за развитие на правото въобще. В случая обаче касаторът недопустимо отъждествява едно евентуално допуснато съществено нарушаване на съдопроизводствени правила /отм. основание по чл. 281, т. 3, предл. ІІ-ро ГПК/, което обаче никога не е изтъквал в кръга на посочените отменителни основания в жалбата си, с ключов за изхода на делото процесуалноправен въпрос. При тълкуване в тяхната систематична взаимовръзка разпоредбите на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, от една страна, и на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – от друга, се налага извод, че законодателят не би изисквал императивно към самата касационна жалба да се прилага отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както те са лимитативно посочени в текста чл. 280, ал. 1 ГПК, ако последното от тях би могло са свежда – под предлог за точно прилагане на закона – до всяко едно от трите основания за касиране на неправилните въззивни решения: необоснованост, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения, както те са посочени в чл. 281, т. 3 ГПК. В заключение, не е налице нередовност на касационната жалба по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, когато изискуемото по този законов текст изложение е надлежно инкорпорирано в текста на самата касационна жалба. В случая обаче изложението на касатора Е. „С” – гр. В. обективно не е от естество да може да обоснова приложно поле на касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване по отношение осъдителната част от решение № 194 на Варненския апелативен съд, ГК от 5. ХІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 376/08 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194 на Варненския апелативен съд, ГК, от 5. ХІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 376/08 г. в обжалваната от Е. „С” от гр. В. негова осъдителна част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 189 по описа за 2009 г.