О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 462
[населено място] , 12.06.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 372/2011 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. А. Ч., И. А. Ч. и А. Д. В. са подали касационна жалба срещу решение № 265 от 22.11.2010 г. по гр.д. № 404 по описа на Пернишкия окръжен съд за 2010 г. , с което е отменено решение № 901 от 14.01.2007 г. на Пернишкия районен съд по гр.д. № 747 от 2007 г. и е отхвърлен иска на касаторите по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В касационната жалба навеждат оплаквания за допуснати нарушения по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Основно счита, че е допуснато грубо процесуално нарушение при обсъждането на доказателственият материал, не е извършено съпоставяне на свидетелските показания с останалите доказателства и поотделно. Направените правни изводи не са съответни на установените факти.
Изложението на Д. А. Ч. и А. Д. В. е представено допълнително към жалбата и в него касаторите се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК . В обстоятелствената част на изложението обаче отново правят касационни оплаквания за неправилност на решението поради допуснатите процесуални нарушения при преценка на доказателствения материал. Поставен е материално правният въпрос за индивидуализацията на недвижим имот чрез съществуващи граници от три страни. Представени са съдебни решения.
Ответниците С. П. Г. и В. П. Д. са депозирали отговор, в който заявяват , че решението не следва да се допуска до касационно обжалване.
Касираният съдебен акт е постановен след отменителното решение 490/10 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1225 от 2009 г. на ВКС, Първо гражданско отделение , с което съдът е отменил предходното решение и се е произнесъл по повдигнатия въпрос за правният интерес при провеждането на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Д. А. Ч. и А. Д. В. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по поставените в изложението въпроси .
Пернишкия окръжен съд е разгледал и отхвърлил предявеният от Д. А. Ч., И. А. Ч. и А. Д. В. против С. П. Г. и В. П. Д. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В мотивите си въззивният съд е счел, че ищците са установили по реда на пълното и главно доказване, че техният наследодател Д. Н. Ч. , починал на 13.11.1977 г. / у-ние за наследници № 622 от 8.01.2006 г./ е бил собственик на имот от 1000 кв.м. в м.” У.”, землището на [населено място]. Последният факт се установява от представеното извлечение от емлячният регистър от 1949 г. от което е видно, че наследодателя е декларирал за данъчно облагане имот от 1000 кв.м. в посочената местност. В регистъра граници на имота не са били отбелязани . Този имот е бил внесен от Д. Ч. през 1958 г. в ТКЗС. С решение № 218 от 23.06.1998 г. на наследниците на Ч. е признато право на възстановяване на тази земеделска земя , но им е отказано реално възстановяване защото липсва у-ние по чл.13, ал.4 ППЗДПЗЗ. Впоследствие са получили отказ, тъй като 740 кв.м. от нивата попада в им. пл. № 3371а, кв.121 по кад. план от 1989 г. на [населено място] , който е възстановен на ответниците с решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Именно този спор за материално право е обусловил правният интерес от провеждането на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ , т.е. специалният установителен иск , с който следва да се докаже правото на собственост към датата на образуването на ТКЗС , а в случая към 1958 г. когато Д. Ч. е влязъл в кооперативната организация.
Ищците касатори е следвало по реда на пълното и главно доказване да установят правото на собственост на своя наследодател и да индивидуализират имота, който той е притежавал. Липсват обаче категорични доказателства /въззивният съд е посочил защо не дава вяра на свидетелите/ , че именно спорното място е било негова собственост , тъй като само северните граници частично съвпадат. Настоящия състав намира, че при постановяването на резултата по спора въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК тъй като изразеното в решението становище кореспондира на практиката на ВКС , формирана със задължителните решения по тълкуване на закона.Освен това в изложението отново се правят касационни оплаквания , а не са отграничени въпросите по които касаторите считат, че е необходимо да се произнесе касационният съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 265 от 22.11.2010 г. по гр.д. № 404 по описа на Пернишкия окръжен съд за 2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: