О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София 13.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4011/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Л. С. Ч. чрез неговия пълномощник адв. М. Ц., против определение № 148 от 04.06.2015 г. по ч.гр.д. № 2644/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. С него е оставена без разглеждане като процесуално недопустима/ просрочена/ частната касационна жалба на Л. С. Ч., подадена чрез неговия пълномощник адв. М. Ц., против определение № 15317 от 18.07.2014 г. по ч.гр.д. № 8235/2014 г. на Софийски градски съд, и е прекратено производството пред ВКС.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят подържа, че то противоречи на разпоредбата на чл. 396, ал.1 ГПК, която в хипотезата на чл. 397, ал.1, т.3 ГПК свързва началния момент на срока за обжалване от ответника на определението на съда за допускане на обезпечение със съобщаването му от съда, а не от друг орган.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство е подал частна касационна жалба против определение № 15317 от 18.07.2014 г. по ч.гр.д. № 8235/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отменено определение на Софийски районен съд от 05.06.2014 г. по гр.д. № 30078/2014 г. и вместо него е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск от Б. В. Р. и И. В. Р. срещу Л. С. Ч. за прогласяване нищожност на договор за ипотека, обективиран в нотариален акт № 34/2009 г., чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.д. № 2014844040346 на ЧСИ с рег. № 844 на КЧСИ, при внасяне на гаранция в размер на 1 000 лв. За да направи извод, че частната касационна жалба е подадена след едноседмичния срок по чл. 396, ал.1 ГПК, съставът на ВКС е приел, че наложената обезпечителна мярка е съобщена на жалбоподателя – взискател по изпълнителното дело, от ЧСИ със съобщение, връчено на 04.09.2014 г. Приел е, че от този момент за него е започнал да тече срокът за обжалване по чл.396, ал.1 ГПК, който е изтекъл на 11.09.2014 г. Частната касационна жалба е подадена на 09.10.2014 г., поради което се явява просрочена.
Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 396, ал.1 ГПК срокът за обжалване на определението по допускане на обезпечение на иска е едноседмичен, като за ищеца той започва да тече от връчване на определението, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал.1, т.3 ГПК. В обезпечителното производство е приложим принципът за бързина и изненада, поради което на ответника не се връчват препис от молбата за допускане на обезпечение и от определението на съда по допускането му. В общия случай той узнава за постановената обезпечителна мярка след като тя е наложена. Поради това и разпоредбата на чл. 396, ал.1 ГПК свързва началния момент на срока за обжалване от ответника на определението по допускане на обезпечение с деня на връчване на съобщението за налагането й. В хипотезата на чл. 397, ал.1, т.3 ГПК законът предвижда съобщаването да се извърши от съда. Това законодателно разрешение цели да създаде сигурност, че ответникът е узнал за допуснатото обезпечение, доколкото процесуалният закон не сочи по какъв ред се налагат допуснатите от съда други обезпечителни мерки, различни от запор и възбрана.
Обезпечителната мярка “спиране на изпълнението” се налага от съда. Нейното действие се изразява във временно преустановяване на изпълнителните действия по образувано изпълнителното дело. Поради това, когато съдебният изпълнител уведоми страните по изпълнителното дело за спирането му въз основа на издадена от съда обезпечителна заповед, т.е. за последиците от наложената обезпечителна мярка, това съобщение е равнозначно на съобщение от съда по чл. 396, ал.1 ГПК.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 148 от 04.06.2015 г. по ч.гр.д. № 2644/2015 г. на ВКС, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: