О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо. 462
София, 14.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
Разгледа докладваното от съдията Балевска
Ч.гр.д.Nо 406/2011 година, образувано по описа на 2 отд.
И за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано по частна жалба на Х. И. Н. от [населено място], представляван от адв.Д.П. и търговско дружество [фирма] [населено място] чрез Изп. директор Б.Д. срещу Определение Nо 512 от 31.05.2011 година по ч.гр.д.Nо 153/2011 година ОС-Габрово ,с което е потвърдено Определение Nо 3371 от 06.12.2010 година по гр.д. Nо 1712/ 2010 година на РС-Габрово за прекратяване на първоинстанционното производство по заявения положителен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК, поради липса на правен интерес от така търсената защита по реда на чл. 124 ал.1 ГПК при наличие на специален ред за защита- чл. 440 ГПК. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е допуснато нарушение по приложението на процесуалните правила, при липса на ясен критерий за наличие на правен интерес при оспорване на ответника.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите допустимо ли е съдът да определя критериите относно начина на оспорването от ответника, въпреки , че същият е предприел действия , с които по същество оспорва правото на собственост на ищеца като е поискал предаване на ключовете на апартамента ? Наличието на изпълнителен процес с обект на принудителни действия върху процесния имот не обуславя ли наличието на правен интерес от предявяване на иска ?, които с обжалваното определение са произнесени в противоречие с Определение Nо 6 от 06.01.2010 година по ч.гр.д.Nо 714/2009 година на ВКС- първо отд. на ГК, Определение Nо 20 от 19.01.2010 година по ч. гр.д.Nо 525/2009 година на ВКС- 2 отд. на ГК, Определение Nо 432 от 14.10.2009 година по ч.гр.д.Nо 412/2009 година , Определение Nо 34 от 12.01.2011 година по т.д.Nо 865/2010 г. на ВКС- 2 отд. на ТК, както и за от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, налице е обжалваем интерес над 5000 лв., поради което и същата е процесуално допустима.
С обжалваното определение, окръжният съд е потвърдил прекратителното определение на първата инстанция по заявения от Х. Н. и [фирма] [населено място] срещу [фирма] Г. отрицателен установителен иск касаещо собствеността на апартамент в [населено място] , като е възприел изцяло изложените съображения за липса на правен интерес, а именно, че при уредената от закона с чл. 440 ГПК възможност за защита правата на трети лица в рамките на предприето принудително изпълнение на парично вземане с предмет спорния недвижим имот, ищецът Х. Н. следва да отрече правата на ответника по посочения специален ред.
За да се произнесе по основателността на частната касационна жалба , в хипотезите на обжалване на определение на въззивния съд , с което е потвърдено определение на първата инстанция за прекратяване на делото и е преградена възможността за развитие на исковия процес, законодателят е предвидил селекция на касационното обжалване при наличие предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК.
При преценката за наличие на основанията на закона , настоящият състав приема , че не са налице основания за допустимост на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 и 3 ГПК. Съгласно дадените разяснения на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС изведените от касатора , в случая жалбоподателя, въпроси следва да са обуславящи хода на делото. След като правният интерес на ищеца , в конкретния случай е ценен с оглед на съществуващ специален ред на защита при отричане правото на собственост на ответника при образувано принудително изпълнение на парично вземане на взискател, трето лице по отношение на страните по делото, насочено за удовлетворяване към процесния недвижим имот ,като предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК се явява спрямо този ред , общ закон, поставените въпроси с изложението за допустимост, се явяват неостносими, но дори и да бяха обуславящи , то посочената практика е извън контекста на въпросите.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна жалба на Х. И. Н. от [населено място], представляван от адв.Д.П. и търговско дружество [фирма] [населено място] чрез Изп. директор Б.Д. срещу Определение Nо 512 от 31.05.2011 година по ч.гр.д.Nо 153/2011 година ОС-Габрово ,с което е потвърдено Определение Nо 3371 от 06.12.2010 година по гр.д. Nо 1712/ 2010 година на РС-Габрово за прекратяване на първоинстанционното производство по заявения положителен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: