1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
С. , 14.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 152/2016 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Солдатски от [населено място], подадена чрез адвокат Ж. Д. срещу въззивно решение № 469 от 10.09.2015 г. по гр. дело № 766/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение от 3.08.2015 г. по гр.д. № 252/2015 г. на Пазарджишкия районен съд са отхвърлени предявените от Д. А. Солдатски срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1-3 КТ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд не е интерпретирал задълбочено фактическите обстоятелства по делото, в противоречие със закона и съдебната практика приел, че са налице предпоставките на чл.190, ал.1, т.1 и т.7 КТ, превратно тълкувал разпоредбата на чл.187, т.2 КТ, не били спазени разпоредбите на чл.193, ал.2 КТ и чл.195, ал.1 КТ, необосновано съдът приел, че е установено техническото средство, с което е взета алкохолна проба на 2.09.2014 г., нарушена била разпоредбата на чл.7, ал.1 ГПК.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна [фирма], [населено място] чрез адвокат Г. М. и адвокат Ц. С. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като не е поставен процесуалноправен или материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който да е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Направените оплаквания касаят твърдяни пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от Д. А. Солдатски срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове за отмяна на заповедта, с която е дисциплинарно уволнен, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „машинист на пътно-строителни машини” към рудник „А.”, и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, Пазарджишкият окръжен съд е приел, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, вр. чл. 187, т.2 и т.10 КТ е законно, тъй като е налице визираното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Приел е за установено от фактическа страна, възприемайки изцяло мотивите на първоинстанционния съд, че на 2.09.2014 г. при направена проверка за употреба на алкохол е констатирана положителна проба от 0,88 промила алкохол в издишания от ищеца въздух. Извършеното представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 126, т.2, т.6 и т.10 КТ – да се явява на работа в състояние, позволяващо му да изпълнява възложените задачи и да не употребява алкохол и други упойващи вещества, да спазва правилата на ЗБУТ и вътрешните правила, приети от работодателя. Изложил е съображения, че задължението му да се яви на работа без да е употребил алкохол е част от съдържанието на индивидуалното му трудово правоотношение, тъй като заеманата от ищеца длъжност „машинист на пътно-строителна машина” предполага завишени изисквания към осигуряване на безопасни условия на труд за самия работник и трети лица. Анализът на тези обстоятелства налагат извод, че нарушението, което е извършил ищеца е тежко по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, тъй като се е явил на работа след употребен алкохол.
Поставеният от жалбоподателя въпрос, конкретизиран от настоящият състав е относно точното приложение на разпоредбата на чл. 126, т. 2 КТ. В задължителната съдебна практика налагаща тълкуване на понятието „явяване на работа в състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи“ ВКС е приел, че при преценката във всеки конкретен случай кое явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи, е от значение констатацията, че работникът или служителя, поставяйки се сам под въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука. Разпоредбата на чл. 126, т. 2 КТ предполага неизпълнение на основно трудово задължение – за явяване на работа в трезво състояние, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психични процеси у работника и съответно осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на длъжността му, в пълен обем и качество при спазване на изискванията за това. ВКС намира, че поставеният въпрос не е решен в обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика. В решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съдът отдава правно значение и на обстоятелството как употребата на алкохол се отразява на извършваната работа, дали е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука, на значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя и обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението. В този смисъл изложените от първоинстанционния съд мотиви, към които на основание чл. 272 ГПК препраща въззивният съд, че изпълнението на трудовите задължения на ищеца, като машинист на тежки пътно-строителни машини на територията на открит рудник „А.” изисква висока концентрация, непозволяваща употреба дори на минимално количество алкохол не са в противоречие с приетото в задължителната съдебна практика.
Но въпроса относим към точното приложение на чл.193, ал.2 КТ и чл.195, ал.1 КТ даденото от въззивния съд разрешение не е в отклонение от задължителната съдебна практика. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС е прието, че изискването към работодателя по чл.193, ал.1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е въведено, за да се осигури възможност за защита на работника и същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. В случая съдът е приел, че обясненията по чл.193 К. са поискани от Н. К.- специалист към отдел „Персонал”, който е бил упълномощен от изпълнителния директор да изисква и осигурява писмени обяснения при констатирани нарушения на трудовата дисциплина. От приетия по делото констативен протокол от 2.09.2014 г. е установено, че изискването на обяснения е станало след резолюция на изпълнителния директор, като с дадените от ищеца обяснения изпълнителният директор се е запознал лично и е определил вида на дисциплинарното наказание. В задължителната съдебна практика е прието, че задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването на еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно и когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. В случая в съответствие с тази практика съдът е приел, че заповедта отговаря на императивните изисквания по чл.195, ал.1 КТ.
Не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване по въпроса за задължението на съда служебно да извършва необходимите действия по движението и приключване на делото, и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуални действия на страните. Съгласно т. 1 от ТР № 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1- 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. ВКС упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. По възпроизведения по-горе въпрос не е формулирано кои действия не са извършени от съда и в коя от хипотезите по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК попада.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 469 от 10.09.2015 г. по гр. дело № 766/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: